Границата

пушките ще гръмнат всеки момент. После пришълецът заяви:

- Точно.

Влязоха в къщата, водеше Воуп. В порутеното малко антре подът бе обсипан с

празни консервени кутии и други отпадъци. Вътре имаше и трети човек, въоръжен с

револвер. На лицето му се виждаше белег от изгорено - минаваше през лявата му

страна и хлътналите му очи сияеха или от бяс, или от лудост. В миниатюрната стая

имаше и кльощава жена, неподвижна сред избелелите и белещи се тапети с цвят на

прах; трудно беше да се отгатне възрастта й или да се различи изражението й,

понеже мазната кафява коса висеше около лицето й и тя се бе свила на кълбо. От

време на време потреперваше, като че й беше студено.

- Откъде идвате? - Водачът ръгна пушката си под гърлото на Воуп.

- От разстояние.

- Откъде точно, негоднико?

- Я заеби - обади се онзи с револвера. Опря пистолета в главата на Воуп. - Имаш

ли храна? Сваляй раницата и да я прегледаме.

- Хей, аз съм от Куинс, Ню Йорк - обяви Раткоф с вдигнати ръце. По главата му

блестеше пот. - Не искам...

- Млъквай! - отряза вторият от мъжете с пушките. Беше сивокос, с конско лице и

носеше очила, които се крепяха на намотки изолирбанд. Дясното стъкло беше

пукнато.

- Чу ли какво ти каза Джими? Сваляй раницата!

- Там има храна - заяви Воуп. - За теб няма.

- Бе я върви на майната си! Ние тука гладуваме! Сваляй я или ще те убия

намясто!

- Не - отвърна Воуп.

- Как така не мига? - внезапно се обади жената с тънък и писклив глас. Нищо

чудно и тя да беше луда. - Очите му... Не мига!

Водачът свали пушката си, сграбчи раницата на Воуп и се захвана да я измъква от

него. Пришълецът стоеше неподвижно, без да мига и без Джими да отлепя

пистолета си от дясното му слепоочие.

- Не бих го правил - отбеляза меко Джеферсън.

Знаеше обаче, че не му е по силите да омае групата с голи слова. Бяха твърде

отчаяни, а думите не ставаха за ядене. Избайцваната конструкция на лицето на Воуп

сякаш се размести и промени за част от секундата, а на проповедника му се стори, че

маската започва да се смъква и навън напъва да се покаже онова, което се намира

под нея. Джеферсън усети как в стаята се нагнетява някаква енергия - сякаш всеки

момент ще гръмне взрив, - и полека взе да присвива рамене в опит да се приготви за

удара.

Внезапно в стаята от друг коридор влезе момче. Беше на около четиринайсет,

прецени пасторът, с дълга до раменете руса коса. На бузата си имаше мръсна

лепенка, а лявата му ръка бе поставена в също толкова мръсна превръзка през

рамото. Очите му бяха замаяни и подчертани с тъмни кръгове. Момчето отиде при

жената и я прегърна със здравата си ръка.

Джеферсън попита:

- Това ли е момчето?

Воуп не отговори. Грабителят вече почти беше свалил раницата от раменете му.

Лицето му бе спряло да се размества. Взираше се в нищото с празен поглед.