Границата

Те сграбчиха пушката, изтръгнаха я от хватката на човека и размазаха лицето му с

един могъщ удар с приклада й, като в същото време ошипеното оръжие на дясната

ръка замахна да прониже гръдния кош на третия въоръжен тип и изскочи през гърба

му като шаващ трион. Воуп отново метна тялото встрани като парче кървав боклук.

Джеферсън и Раткоф наблюдаваха, смразени от ужас, как ръката змия на

извънземното сключи челюсти върху главата на жената, която се обърна да избяга с

момчето. Воуп строши черепа и лицевите й кости с пренебрежителна лекота. Жената

падна, разплисквайки мозък по пода, с лице, смачкано на неравна, кървяща буца.

Момчето тичаше и се опитваше да се измъкне в коридора. Хленчеше. Джеферсън

си помисли, че не е чувал по-гаден звук. Притъмня му, сякаш съзнанието му

изключваше крушките, за да му спести останалото.

Понеже Воуп не беше приключил.

Бодливата ръка се разтегна - люспест шарен питон, който се изхлузваше от

рамото на пришълеца, и се стрелна след момчето -беше толкова бърза, че почти не се

видя как бодлите се забиват през гърба на жертвата, минават през гърдите му и го

приковават. Краката му подритваха и тялото му се гърчеше, докато горгонът го

вдигаше и след това - почти елегантно, с плавна демонстрация на сила - момчето бе

запратено през поредната стена, която, не пропусна да забележи Джеферсън, беше

украсена с избледнял портрет на молещия се Исус. Ударът събори портрета и

прашното му стъкло се строши.

Мъжът с унищоженото лице лежеше по гръб и стенеше с изкривената си уста, в

която не бяха останали нито устни, нито зъби.

Лявата ръка на Воуп се прибра обратно и започна да си възвръща изкуствената

плът. Черната глава на влечугото с металическите зъби се превърна в юмрук, който

извънземното отвори и затвори няколко пъти, сякаш да изпробва еластичността му.

Дясната ръка се прибра в рамото. Бодливото смъртоносно оръжие започва да се

променя в нещо, което напомняше форцепс, все още нашарено с цветовете, които

може би олицетворяваха истинската горгонска плът. Щипката се пъхна в раната на

главата на Воуп и порови вътре. Лицето на горгона не се промени и не трепна. След

малко инструментът се измъкна, стиснал куршума. Воуп го разгледа с интерес. После

отиде до проснатия на пода бивш водач. Малките му очи се втренчиха в мъжа на

пода - също като човек, който оглежда хлебарка, преди да я смачка.

С невероятна скорост и мощ ръката форцепс се стрелна напред и вкара в челото

на човека използвания куршум с постигната от пистолет сила, ако не и многократно

по-голяма. Мъжът потрепери веднъж и повече не помръдна.

Дясната ръка на Воуп и рамото му се възстановиха за секунди до формата, която

минава за нормална. След това пришълеца изплю малко лепкава слюнка в шепата на

дясната си длан и взе да разтрива течността в раната от куршума. Отне му няколко