Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
плюнки и може би дузина кръга масаж, но когато приключи, нямаше дори и белег -
само пръски от горгонската кръв, протекла по шията и на ризата му.
- Сега ние тръгваме - каза Воуп на Джеферсън от Тенеси и Раткоф от Ню Йорк,
които се бяха притиснали към най-далечната стена, като че ли се надяваха да
приплъзнат тела през тапетите и зидарията.
След като си оправи раницата- досущ обикновен турист, сподели с Джеферсън:
- Ами ... не. Не това беше момчето.
ПЕТНАДЕСЕТ
Издирваното момче чакаше. Беше се качило на стражевата кула заедно с Гари
Рууса и следеше пътя, който водеше от града към руините на „Пантър Ридж“. Дейв,
Джоуъл и Хана отсъстваха от почти осем часа. Жълтеникавата слънчева светлина се
бе сгорещила. Във въздуха витаеше лепкава чуждоземна влага. В надвисналото сиво
небе някъде в далечината отекна гръмотевица. Итън веднага се озърна в посока на
шума. Каза си, че това е просто буря. В момента в този сектор нямаше врагове.
Това го сепна.
Какво?
„Аз не говоря по този начин - каза си наум. - Дори не мисля така. Да, но тогава
откъде знам, че това е било гръмотевица, а не отглас от войната?“
Просто знаеше.
Връхлетя го спомен... или сън за спомена. Стовари му се така бързо, че го остави
почти без дъх.
Намираше се в класна стая. Слънцето - ярко слънце в необезцветеното синьо
небе - сияеше през прозорците. Той седеше на чина си. Момичето пред него имаше
червена коса. Наричаше се... името й бе изчезнало в небитието. А в предната част на
класната стая се намираше учителската катедра, зад която се беше настанил мъж с
бяла риза и тъмносиня папийонка със златни райета. Учителят се казваше...
Помисли си добре.
Мъжът беше слаб, имаше остра брадичка и носеше очила с рогови рамки. Косата
му беше кестенява, с бял кичур точно отпред, все едно го е докоснал топнат в брашно
пръст. Казваше се... Нов-нещо си? Новак?
Учител по естествени науки.
„Да“ - съгласи се със себе си Итън. Учител по естествени науки в... какво беше
това училище? И къде се намираше то? Тази част от информацията му липсваше...
напълно изгубена. Но на бюрото пред Итън беше поставен готов за демонстрация
„Видимият човек“. Всички органи бяха оцветени, частите му - сглобени. След
няколко минути щеше да се изправи и да изнесе макета си пред класа, да извади
органите му един по един и да обясни как функционират, докато изгражда наново
своя човек... нали така? Не беше ли правилно? Или това беше изкривен сън, който
никога не се е случил?
Пред класа, хвърляйки сянка на златната слънчева светлина, вече стоеше момче
в черен пуловер с надпис със сребърни букви на предницата. Момчето беше
латиноамериканче и имаше дълга черна коса и гъсти вежди. На пуловера пишеше...
Спомни си., спомни си... моля те, спомни си...
И ето ти го надписа като видян през замъглено стъкло: „Ягуарите“.
Момчето говореше и ръкомахаше към модел... на вселената? Не... не вселената,
каквато е... А каквато някой в древен Рим си я е представял. Земята се намираше в
центъра на тази вселена. Момчето беше свързало моделчето с електрическо
двигателче и със завъртането на едно ключе показваше как боядисаните
стиропорени топчета на планетите обикалят около Земята по телчетата си.
Наричаше се „геоцентрична вселена“, припомни си термина юношата. Беше го
измислил някакъв си Клавдий. В спомена Итън си мислеше, че латиноамериканчето
- името му липсваше, липсваше - се беше справило много добре и няма да е никак
лесно да се мери е неговия успех, а непременно трябваше да вземе поне „В“ за своята
демонстрация. Проследи с поглед сянката на съученика си - тази на ръката му тъкмо
падна върху календар, на чиято страница бе написано 3 април. Представянето на
геоцентричната вселена почти беше приключило и всеки момент щеше да е негов
ред.
Итън - не, не се казваше така, името му беше съвсем различно - погледна към
часовника и видя, че е десет и четири минути. Щеше да е втори по ред, движеха се по
азбучен ред.
Азбучен ред, спомни си той. Беше първият ден от демонстрациите на проектите
по естествени науки. А латиноамериканчето се наричаше... как точно?
Фамилията му започваше... с А?
Връхлетя го като удар в корема - Алендес. Първото му име... бе, беше го изгубил.