Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Няма да ви карам да стреляте с моя лък — каза им той с равнодушен тон, когато му донесоха за пети път стрелите. — Той е изработен лично за мен, а не за вас. Когато се върнем във Форшвик, ще накарам да ви направят ваши собствени, както и мечове, и щитове. Колкото до конете, вече имате такива, но трябва да разберете, че сте в началото на дълго обучение.
— Много дълго — поправи го Суне тихо и с наведена глава. — Никой никога няма да успее да стреля като теб, господарю Арн.
— Никой в тази страна не е способен на това — добави Сигфрид.
— И двамата се лъжете — каза Арн. — Харалд, моят норвежки приятел, стреля също както мен, а скоро ще се запознаете и с един монах, който го прави може би още по-добре или, при всички случаи, го правеше някога. Не съществува пределна точка, когато искаш да научиш нещо, освен ако сам не си я поставиш. Гледайки ме как стрелям, вие чисто и просто отдалечихте тази точка малко повече от там, от където сте смятали, че се намира. Обратното впрочем би било жалко, защото аз съм този, който трябва да ви обучи на това изкуство.
След тези последни думи, свързани с ролята му на учител на тези две момчета, Арн избухна в смях, а по лицата на двамата се появи нещо като лека усмивка.
— Който по-усърдно се упражнява, той и най-добре ще стреля, това е толкова просто — продължи той. — Аз самият започнах като по-малък от вас и ако ми се е случвало да пропусна някой и друг ден, то е защото съм бил на война, където впрочем пак съм тренирал, но по различен начин. Никой не се е родил рицар. Можеш да станеш такъв само след много труд, което намирам за съвсем справедливо. Вие двамата готови ли сте все още да се трудите толкова усилено колкото е необходимо?
Двете момчета леко кимнаха, но погледите им останаха вперени в земята.
— Отлично — каза Арн. — Мога да ви гарантирам, че работа съвсем няма да ви липсва. На първо време, във Форшвик, тя ще се състои в упражняване на строителния занаят, а не на бойните умения. Но след като всичко бъде готово, вие ще трябва всеки ден да посвещавате доста часове на меча, копието, щита, ездата и ковачницата. Вечер, по време на молитвата, ще бъдете капнали от умора, но за сметка на това ще спите непробудно.
Отправи им окуражителна усмивка, за да компенсира до известна степен сериозността на думите си, напълно обективни впрочем, относно дългия път към рицарството. По-кратък изобщо не съществуваше. Изпитваше някакво особено благоразположение към двамата младежи, сякаш виждаше в тях образа на момчето преминало някога през трудната школа на брат Гилберт.
— Към кого рицарят отправя молитвите си вечер и към кого да отправяме ние нашите? — попита Сигфрид.
— Въпросът ти е особено прозорлив, Сигфрид, — отговори Арн колебливо. — Кой светия може да чуе молитвите и на двама ви и да им посвети най-много време? Колкото до мен, аз отправям молитвите си към светата Дева. Служа й и нося герба й вече повече от двадесет години. Вие споменахте свети Георги. Той е покровителят на светските рицари и е най-подходящ във вашия случай. По-лесно ми е обаче да ви кажа какво да искате в молитвите си, а то е fortitude и sapientia. Те са в основата на рицарската добродетел. Fortitude означава сила и смелост едновременно, а sapientia — мъдрост и смирение. Нито едното, нито другото няма да ви бъде дадено без усилия от ваша страна. Щом ги поискате в молитвите си в края на един изпълнен с усилена работа ден, ще си припомните онова, за което сте си дали толкова труд. А сега бягайте в леглата си и се помолете на свети Георги.
Младежите веднага се подчиниха. Арн ги проследи замислено с поглед да се отдалечават безшумно в здрача. В края на пътя се намира едно ново кралство, помисли си той, могъщо кралство, в което цари толкова сигурен мир, че никой няма да има интерес да воюва срещу него. И тези две момчета ще са може би първите мъже на това ново кралство.
Събра стрелите си, прибра ги в колчана и го метна през рамо. Остави тетивата опънати на лъка и се отправи надолу към реката, към онова красиво и благодатно за молитви място, което бе открил при предишното си идване в Аскеберя.
Не взимаше насериозно слуховете, носещи се в Арнес, според които враговете с хитрост искаха да се доберат до властта, плащайки на наемни убийци. Подобни разсъждения не бяха впрочем съвсем лишени от смисъл, си каза той, улавяйки се, че прибягва до говора на франките, когато иска да мисли с по-голяма яснота. Ако в дъното на всичко е Биргер Бруса, то наистина наемникът би спечелил много пари. Една братоубийствена война между Фолкунги само би подпомогнала Сверкерите в усилията им да си възвърнат короната. Подобна идея обаче би могла да се роди в главите на стратезите от кръчмата, опиянени от бира и вино. Едно е да правиш проекти, друго е да ги доведеш до добър край. Да предположим, че в този момент, на здрачаване, към Аскеберя приближава убиец. Къде би потърсил най-напред? Да предположим и че същият този убиец успее да го открие тук, на това място, при падането на нощта. Би ли успял обаче да се промъкне толкова близо до него, че да го прободе с меч или нож? И ако все пак успее да го направи под прикритието на нощта, би ли могъл да разчита, че ще намери един невъоръжен спящ тамплиер?