Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Благодаря ти — казах и се изправих бавно. После пооправих дрехите си и разтрих изтръпналия си ляв крак.
— Долових част от мислите ти — каза Дуоркин. — Това не е всичко.
— Сигурно, но понякога предпочитам да съм в неведение по някои въпроси. Каква част от приказките на двата Знака беше истина?
— Всичко, от игла до конец. С уговорката, че едва ли би могло да се каже със сигурност кой от тях е започнал пръв. Настоящите събития бяха предходени от повреждането на Първичния Лабиринт. Но ако Лабиринтът се бе позовал на този факт, Логрус щеше да му напомни за Деня на Прекършените Разклонения, няколко века преди това.
— Не бях чувал за този ден — казах аз.
Дуоркин сви рамене.
— Това не ме учудва. Не беше кой знае какво, но те гледат иначе на нещата. Това, което искам да кажа, е, че този спор би могъл да продължи безкрайно, докато накрая се стигне до някои от началните събития, които са твърде мъгляви, за да бъдат тълкувани еднозначно.
— Е, какъв е отговорът тогава?
— Отговорът ли? Това не е час по аритметика, момчето ми. Единствените отговори, които могат да бъдат дадени в този случай, биха заинтригували само философите, тъй като нямат никаква практическа стойност.
Той наля някаква зелена течност в една малка чашка и ми я подаде.
— Изпий това.
— Малко ми е рано за първото питие.
— Това не е аперитив, а лекарство — обясни Дуоркин. — Нервният шок вече ти чука на вратата, независимо дали си наясно с това, или не.
Опънах течността на един дъх и тя ме изгори като истински алкохол, макар че вкусът й ми се стори по-различен. През следващите няколко минути почувствах как тялото ми се отпуска блажено дори на места, в които не бях усетил никакво особено напрежение.
— Корал, Мандор… — казах после.
С леко движение на ръката Дуоркин накара един от мъждукащите глобуси да се снижи от тавана и да се приближи към нас. Пръстите на стареца изписаха във въздуха някакъв смътно познат знак и пред мен се появи нещо като видение на Логрус, без самият Логрус да присъства в него. В глобуса се появи образ.
Значителна част от коридора около мястото на сблъсъка бе разрушена заедно с апартамента на Бенедикт, а вероятно и с този на Жерар. Същата участ бе споходила покоите на Блийс, някои от моите стаи, дневната, в която бях умувал малко преди фаталните събития, североизточния ъгъл на библиотеката, както и части от пода и тавана. На долния етаж бяха засегнати частично кухнята, оръжейната, а може би и още няколко други помещения. Погледнах нагоре — глобусът ми даваше невероятна свобода на гледната точка — и видях там да се синее небето, което означаваше, че експлозията бе преминала през третия и четвъртия етаж, бе засегнала кралските покои, лабораторията и Бог знае още какво. На ръба на бездната, която се бе появила на мястото на апартамента на Блийс или Жерар, стоеше Мандор. Дясната му ръка изглеждаше счупена, а лявата бе пъхнал в широкия си черен колан. Корал се бе облегнала немощно на лявото му рамо, по лицето имаше размазана кръв. Не можах да преценя дали е съвсем на себе си. Мандор я прихвана с лявата си ръка през кръста. Около тях кръжеше една от неговите метални сфери. От другата страна на зейналата пропаст, върху една масивна носеща греда стоеше Рандъм. Зад него се виждаше Мартин. В дясната му ръка все още проблясваше саксофонът. Рандъм определено не изглеждаше в добро разположение на духа и като че ли крещеше нещо.
— Звук! Звук! — казах аз.
Дуоркин махна с ръка.
— … скапан баровец от Хаос да ми направи двореца на пух и прах! — тъкмо казваше Рандъм.
— Дамата е ранена, Ваше Величество — отбеляза Мандор.
Рандъм прекара ръка през лицето си, после погледна нагоре.
— Ако има някакъв начин да я пренесете в моите покои, Вайъли е доста добре запозната с някои области на медицината — каза той, този път по-кротко. — Аз също бих могъл да помогна.
— А къде се намират покоите ви, Ваше Величество?
Рандъм се облегна на стената и посочи нагоре.
— Изглежда, няма да ви се наложи да чукате на вратата, но се съмнявам, че и стълбището е достатъчно запазено, за да се изкачите по него.
— Ще се справя — каза Мандор и още две от металните сфери се устремиха в ексцентрични орбити около него и Корал. Малко след това телата им се издигнаха във въздуха и се понесоха бавно към отвора, който сега заместваше вратите на кралските покои.