Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Почуках последователно на вратите на Жерар и Бранд. Нищо. Освен това и двете бяха заключени. Ситуацията ставаше все по-странна и по-странна.
След като почуках на вратата на Бранд, Фракир трепна леко на китката ми и аз прекарах следващата минута нащрек, но въпреки това не се случи нищо особено. Тъкмо се канех да пиша и тази тревога на сметката на някое от овехтелите заклинания на Бранд, с които продължавах да се сблъсквам от време на време, когато забелязах, че Рубинът пулсира по познатия начин.
Вдигнах верижката и се загледах в скъпоценния камък. Да, там вече се оформяше някакво визуално послание. Видях коридора, по който току-що бях преминал, с познатия гоблен на стената. Една от вратите на моите покои — тази, която води към спалнята — пулсираше в червено. Не можех само да разбера дали трябва да стоя по-далеч от тази врата, или трябва да я разбия с ритник и да влетя вътре. Проблемът с мистичните съвети е, че позволяват най-различни тълкувания.
Отидох отново до ъгъла и го заобиколих. Рубинът, вероятно доловил колебанието ми, реши да ми отпусне още малко информация. В него се появи ново видение, в което забелязах собствената си фигура да се приближава до въпросната врата и да я отваря. Естествено, от двете врати към моя апартамент именно тази беше заключена в момента…
Затършувах из джобовете си за ключа, тъй като установих, че ще имам известни проблеми с влетяването в спалнята — нали вече бях оставил Грейсуондир и сега не носех в себе си никакво оръжие. Все пак още разполагах с няколко подходящи за целта заклинания. Поне едно от тях би трябвало да се е запазило. А може би не.
Намерих ключа. Пъхнах го внимателно в ключалката и отключих вратата. После бавно я открехнах.
— Мърл! — изпищя един женски глас.
Корал бе седнала на леглото ми, в което все още подремваше сестра й, или по-скоро тай’ига-та, обладала нейното тяло.
— Стресна ме — каза тя.
— Значи сме квит — отбелязах аз. — Какво се е случило?
— Дойдох да ти кажа, че вече говорих с баща си и успях да го баламосам с версията за Огледалния коридор, за който ти спомена. Надявам се, че тук наистина има такъв коридор.
— Има. Но не очаквай да го откриеш в плановете на двореца. Той се появява и изчезва, когато му скимне. Баща ти повярва ли на твоята история?
— Аха, и вече се чуди къде ли е Найда.
— Това усложнява ситуацията.
— Да.
Корал се изчерви на няколко пъти и избягваше да ме гледа в очите, докато говорехме, но мисля, разбираше, че съм забелязал смущението й.
— Казах му, че сигурно също й се е приискало да разгледа двореца — продължи тя, — а той настоя да отида да я потърся.
— М-хм.
Преместих погледа си върху Найда. Корал веднага стана от леглото, приближи се до мен, сложи ръка на рамото ми и ме притисна към себе си.
— Нали се канеше да си лягаш?
— Точно така. Дори успях да се наспя. Сега тъкмо се бях заел с някои неотложни задачи.
— Не разбирам.
— Различни времеви потоци — обясних аз. — Така се икономисва ценно време. Сега се чувствам доста по-добре.
— Невероятно — каза тя и допря устните си до моите. — Радвам се, че вече си във форма.
— Корал, няма защо да се опитваш да баламосаш и мен. Знаеше отлично, че съм уморен до смърт, когато ме остави тук. По твоите сметки сега би трябвало да спя като заклан.
Хванах китката на лявата й ръка, която тя все още криеше зад гърба си, и бавно я преместих между двама ни. Корал се оказа изненадващо силна. Нямаше нужда да се опитвам да разтворя пръстите й, тъй като и бездруго се виждаше достатъчно добре какво е стиснала в юмрука си. Беше една от сферите на Мандор. Пуснах ръката й. Тя не я дръпна, а само ме погледна в очите и каза:
— Мога да ти обясня всичко.
— Надявам се да е така.
— Може би това, което си научил за нейната смърт и за демона в тялото й, е самата истина, но тя се държеше толкова добре с мен напоследък. Най-после се превърна в сестрата, за която винаги съм си мечтала. После изведнъж я видях да лежи в това легло… Не бях наясно дори какво смяташ да правиш с нея.
— Можеш да бъдеш сигурна, че не й мисля злото, Корал — намесих се аз. — Аз съм й доста задължен за някои… услуги, които тя ми направи в миналото, докато живеех на сянката Земя. Казано по-простичко, тя ми спаси живота на няколко пъти. Няма защо да се страхуваш за нея.