Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Още един въпрос, на който не мога да отговоря еднозначно. И да е знаела, не бих могъл да ти кажа как е успяла да го научи.
Рандъм приключи разговора си и закри с длан Картата, която държеше. После се обърна и впери поглед във Вайъли. Гледаше я така, сякаш се канеше да й каже нещо, но после се отказа. Погледна към мен. Приблизително по същото време от устните на Корал се откъсна тих стон. Обърнах се встрани.
— Един момент, Мерлин — каза Рандъм, — преди да си хукнал пак нанякъде.
Срещнах погледа му. Не можах да преценя дали е ядосан, или просто изпитва известно любопитство. Напрегнатото му чело и присвитите очи можеха да са признак и на едното, и на другото.
— Сир? — казах аз.
Рандъм се приближи, хвана ме за лакътя и ме поведе към вратата, водеща към съседната стая.
— Вайъли, ще се възползвам от будоара ти за няколко минути — каза той.
— Разбира се — отвърна му тя.
Влязохме в будоара и Рандъм затвори вратата.
В помещението се бяха изсипали цял куп неща от килера на Жерар. В онази част, която вероятно представляваше нещо като работен кът, мярнах последния незавършен гоблен на Вайъли — някакво многокрако морско животно, което не бях виждал никога през живота си.
Рандъм се обърна рязко към мен, вгледа се внимателно в лицето ми и попита:
— Следиш ли ситуацията в Кашфа и Бегма?
— Долу-горе — отвърнах аз. — Бил ме запозна накратко. Еринор и прочие.
— А каза ли ти, че се каним да включим Кашфа в Златния Кръг и да решим въпроса за Еринор, като признаем правото на това кралство над спорната територия?
Не ми хареса начинът, по който ми бе зададен този въпрос, а и не исках да забърквам Бил в собствените си проблеми. Затова казах:
— Боя се, че не изпаднахме в чак такива подробности.
— Е, точно това смятаме да направим — заяви Рандъм. — Обикновено не решаваме проблемите си по този начин — фаворизирайки един свой съюзник пред друг, но Арканс, графът на Шадбърн, не ни остави кой знае какъв избор. Той беше единственият подходящ благородник, когото можехме да качим на трона в своя полза, след като онази червенокоса кучка излезе от играта. Той разбра, че би могъл да ни натисне за Еринор, и естествено го направи.
— Разбирам — казах. — Но какво общо има това с мен?
— Коронацията е насрочена за днес. Дори трябваше след малко да се облека, за да се пренеса там…
— Как да разбирам това минало време? — попитах аз, за да запълня последвалата пауза.
— Така и ще направя, така и ще направя — промърмори Рандъм, после се обърна с гръб към мен и направи няколко крачки. Щом стигна до средата на стаята, се обърна и стъпи с единия си крак върху отломъка от някаква статуя. — Просто добрият граф е или мъртъв, или затворен някъде.
— Значи коронацията няма да се състои?
— Напротив — отвърна той и отново се вгледа в лицето ми.
— Предавам се — казах аз. — Кажи ми какво става?
— Днес призори е бил направен преврат.
— Дворцов ли?
— Вероятно. Бил подкрепен от външна военна сила.
— Къде е бил Бенедикт, докато е ставало това?
— Още щом се върнах тук, му заповядах да изтегли нашите войски от Кашфа. Ситуацията изглеждаше стабилна, а нашето военно присъствие по време на коронацията едва ли би се отразило добре на репутацията ни.
— Така е — съгласих се аз. — Значи щом Бенедикт е напуснал кралството, някой е дошъл на неговото място и е отмъкнал бъдещия крал, без никой от местните генерали да заподозре, че се мъти нещо, така ли?
Рандъм кимна и каза:
— Така поне ми бе съобщено. Да имаш някакво обяснение, защо е станало така?
— Вероятно защото това е било добре дошло за тях.
Рандъм се усмихна и щракна с пръсти.
— Впечатлен съм. Човек би си помислил, че си наясно с това, което става там.
— И би сгрешил — уточних аз.
— Днес твоят бивш състудент Лукас Рейнард ще стане Риналдо I, крал на Кашфа.
— Да ме вземат мътните! Нямах никаква представа, че нещо подобно му се върти из главата. Как смяташ да реагираш?
— Ще осуетя коронацията.