Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Найда скочи, хвърли се напред, изтръгна с нечовешката си сила на демон Рубина на Справедливостта от ръката ми, изблъска ме встрани и хукна към коридора.
Залитнах, но бързо възстанових равновесието си.
— Дръжте тай’ига-та! — изкрещях след това и Дяволския Чекрък префуча край мен, последван от сферите на Мандор.
Глава 10
Аз излетях трети от стаята. Завих вляво и се втурнах с все сила по коридора. Тай’ига-та може и да е бърза, но и аз мога да тичам доста добре, особено когато се наложи.
— Нали уж трябваше да ме защитаваш! — извиках след нея.
— Тази заповед взе връх над обвързващата магия на твоята майка — отвърна ми тя.
— Какво? Майка ми ли?
— Тя ме подчини на волята си и ме принуди да се грижа за теб, малко преди да постъпиш в колежа. Най-после съм свободна!
— По дяволите? — възкликнах аз.
Тя наближи стълбището и пред нея се появи Знакът на Логрус, по-голям от образа, който успявам да призова, запълнил коридора от стена до стена, раздразнен, обсипан с огнени петна, гърчещ се, нажежен и излъчващ неприкрита заплаха. Можех да си представя какъв риск бе поел с появяването си тук, насред Амбър, в такава близост до първичния Лабиринт. Но явно залогът определено си струваше.
— Приеми ме, Логрус — извика Найда. — Нося ти Окото на Змията.
В центъра на Логрус се появи огнен тунел, който едва ли завършваше в другия край на коридора. Найда понечи да прекрачи в него, но спря в напрегнато очакване, сякаш пред нея ненадейно се бе появила стъклена стена. Три от блестящите сфери на Мандор закръжиха край нейната олюляваща се фигура.
Краката ми се отделиха от пода и аз отхвръкнах към близката стена. Вдигнах инстинктивно ръка, за да се предпазя, и погледнах назад.
На няколко метра зад мен се бе появил образът на Лабиринта, не по-малък от този на Логрус. Той явно притегляше тай’ига-та или тялото на Найда към себе си със сила поне равна на тази, с която Логрус се опитваше да я погълне. Областта около мен и Знака на Реда грееше като ясна утрин, докато другият полюс на сблъсъка напомняше за зловещ здрач. Зачудих се какви са шансовете ми да се окажа на първия ред при повторението на Големия Взрив.
— Ъъ, Ваши Величия — започнах аз, тъй като се почувствах задължен да кажа нещо. Съжалявах искрено, че нямам красноречието на Люк, който сигурно щеше да успее все някак да прилъже и двете страни, дори в ситуация като тази. — Според мен е назрял моментът да се обърнете към трето лице, което би могло да реши спора ви, и тъй като съвсем случайно съм в течение на предходните събития…
Златистият диск, който аз лично някога кръстих Дяволски Чекрък, увисна над главата на Найда и се спусна към пода, образувайки около нея съвършен конус. Той явно бе успял някак да се вмъкне сред силовите полета на кръжащите сфери и да ги наруши, тъй като те потръпнаха леко и след това тупнаха на пода. Две от тях се търкулнаха право към стената пред мен, а третата продължи към стълбището вдясно и заскача надолу по него.
Лабиринтът и Логрус започнаха бавно да напредват, а аз изпълзях, за да не бъда застигнат.
— Не се приближавайте повече, приятелчета — заяви най-неочаквано Дяволския Чекрък. — Един Господ знае какво бих направил, ако ме изнервите малко повече, отколкото вече съм изнервен.
И двата Знака на Силата спряха. Някъде отвъд близкия ъгъл чух подпийналия, дрезгав тембър на Дропа, който се опитваше да докара някаква волнодумна балада. Последва кратка пауза, след която шутът подхвана „Рок на всички времена“ с далеч по-немощен гласец. Поредното му изпълнение бе прекъснато от неопределима шумотевица и звън на счупено стъкло.
Усетих, че въпреки разстоянието, което ни дели, бих могъл да установя връзка с Рубина. Но все пак не предприех нищо, тъй като не бях сигурен какъв ще е резултатът от евентуалната ми намеса.
Усетих първите сигнали на повикване чрез Картите и прошепнах:
— Да?
— Ако имаш някакъв контрол над това нещо — достигна до мен гласът на Дуоркин, — използвай го, за да попречиш на Логрус да вземе Рубина.
В същия миг от червения тунел се разнесе стържещ глас, който произнасяше думите сричка по сричка.
— Върнете Окото на Хаоса. Еднорога го взе от Змията след техния сблъсък в началото на времето. То е крадено. Върнете го. Върнете го.