Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— И аз идвам след малко — извика Рандъм след тях. Стори ми се, че понечи да добави още нещо, но размисли в движение, сведе глава и се обърна настрани. Аз последвах примера му.
Дуоркин ми подаде поредната доза от зеленото лекарство и аз го изпих с готовност. Резултатът отново бе обнадеждващ и приятен.
— Трябва да отида там — казах аз. — Харесвам това момиче и искам да се убедя, че е добре.
— Разбира се, мога да те пренеса там, но не се сещам какво повече би могъл да направиш за нея от другите. Може би ще е по-добре да посветиш времето си на откриването на онова твое странстващо творение, наречено Дяволски Чекрък. Трябва да го убедиш да ти върне Рубина на Справедливостта.
— Така да бъде — съгласих се аз. — Но първо исках да видя Корал.
— Твоето появяване там може значително да те забави — предупреди ме Дуоркин, — тъй като ще ти се наложи да дадеш доста обяснения.
— Хич не ми пука.
— Добре тогава.
Той взе от стената нещо, което ми заприлича на прибран в калъф жезъл, и го окачи на колана си. После прекоси стаята и измъкна от едно от чекмеджетата облицована с кожа кутийка. Тя изтрака с металически звук, докато я прибираше в джоба си. Друга кутийка, вероятно за бижута, изчезна в един от ръкавите му.
— Ела — каза Дуоркин и ме хвана за ръката.
Поведе ме към най-мрачния ъгъл на стаята, където забелязах едно странно на вид, продълговато огледало. Докато се приближавахме към него, то отразяваше безпогрешно нашите образи и останалата част от стаята, но с всяка следваща крачка картината му видимо се замъгляваше. Вече виждах какво се задава в него. Все пак се стегнах леко, когато Дуоркин прекрачи през мъглявата му повърхност и ме изтегли след себе си.
Спънах се, но бързо възстанових равновесието си и забелязах, че стоя пред едно от декоративните огледала в оцелялата част на кралските покои в Амбър. Пресегнах се към него и го докоснах — повърхността му се оказа съвсем материална. Дуоркин все още държеше ръката ми. Погледнах отвъд заострения му профил и забелязах, че леглото е преместено в източната част на спалнята, по-далеч от разрушения й ъгъл, където в пода зееше огромна дупка. Край леглото, с гръб към нас, бяха застанали Рандъм и Вайъли, вгледани внимателно в лицето на Корал, която като че ли беше в безсъзнание. Мандор бе седнал на едно кресло до тях. Той пръв забеляза нашата поява и ми кимна леко.
— Как… е тя? — попитах аз.
— Сътресение — отвърна Мандор. — Дясното й око също е пострадало.
Рандъм се обърна. Каквото и да се бе наканил да ми каже, думите замръзнаха на устните му при вида на стареца, застанал до мен.
— Дуоркин! — каза той. — Толкова отдавна не съм те виждал. Не знаех дори дали още си жив. Ти… добре ли си?
Дребничкият маг прихна.
— Прочетох мислите ти — каза той. — Да, с всичкия си съм. Бих искал да прегледам момичето.
— Разбира се — отвърна Рандъм и отстъпи встрани.
— Мерлин — каза Дуоркин, — виж дали ще можеш да откриеш онзи Дяволски Чекрък и поискай от него да ти върне веднага онова нещо.
— Разбрах — казах аз и се пресегнах за колодата си.
След броени секунди съзнанието ми вече търсеше упорито контакта…
— Усетих намерението ти още преди да извадиш Картите си, татко.
— Добре. Рубинът в теб ли е?
— Да, тъкмо приключих с него.
— Какво си приключил?
— Приключих с проучването му.
— Как точно… си го проучил?
— Ами от теб научих, че онзи, който проникне във вътрешността му и премине по тримерната структура в нея, ще бъде защитен в известна степен от замислите на Лабиринта. Беше ми интересно дали това важи и за подобно перфектно синтезирано творение, каквото съм аз.
— Какъв термин само — „перфектно синтезирано творение“! Сам ли го измъдри?
— Хрумна ми току-що, докато търсех вербалното съответствие на своята същност.
— Предполагам, че Рубинът те е отхвърлил.
— Ами, нищо подобно.
— О, значи премина през него — от началото до края?
— Да.
— И какъв е ефектът?