Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Засега ми е трудно да преценя. Възприятията ми са някак по-различни. Не мога да намеря точното определение… Усещането е доста… трудно доловимо.
— Невероятно. Можеш ли вече да се свържеш с камъка от разстояние?
— Да.
— Като успеем да се справим с цялата каша, ще ти направя няколко допълнителни теста.
— И мен ме гложди любопитство.
— Междувременно искам да си получа Рубина.
— Идва.
Дяволския Чекрък се появи във формата на сребристо колелце, от чийто център висеше верижката на Рубина. Прибрах бързо скъпоценния камък и го занесох на Дуоркин. Той дори не ме погледна, докато го вземаше. Погледнах лицето на Корал и веднага отвърнах очи. Приближих се отново до Чък.
— Къде е Найда?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна той. — След като взех Рубина от нея, тя ме помоли да я оставя сама — там, близо до кристалната пещера.
— Тя какво правеше?
— Плачеше.
— Защо?
— Може би защото и двете мисии в живота й пропаднаха.
— Не мислиш ли, че би трябвало да се почувства щастлива, след като вече е свободна? Сега би могла отново да се занимава с обичайните за един безгрижен демон дела.
— Не съвсем, татко.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя май не може да се отдели от това тяло. Явно не може просто да го изостави, както е правила с другите тела, които е използвала преди. Сигурно защото това тяло вече не принадлежи на никого.
— О. А не би ли могла някак да го унищожи и така да се освободи?
— И аз й го предложих, но тя не беше убедена, че ще се получи. Каза, че би могла да убие и себе си заедно с тялото, след като вече са обвързани но този начин.
— Значи тя е някъде около пещерата?
— Не. Тя е запазила същността си на тай’ига, което я прави нещо като магическо същество. Предполагам, че просто е тръгнала през Сенките, докато аз бях в пещерата и експериментирах с Рубина.
— Защо в пещерата?
— Ами ти също я използваш напоследък като работен кабинет.
— Как тогава успях да се свържа с теб чрез Картите?
— Вече бях приключил с Рубина и бях излязъл навън. Всъщност тъкмо търсех Найда, когато ти ме потърси.
— Май ще е най-добре да продължиш да я търсиш.
— Защо?
— Защото й дължа цял куп услуги, въпреки принудата на майка ми.
— Така е. Но не знам дали ще успея да я открия. Магическите същества не оставят толкова ясни следи.
— Опитай все пак. Искам да разбера накъде се е запътила, както и дали бих могъл да направя нещо за нея. Може пък новопридобитите ти способности да помогнат.
— Ще видим — каза той и изчезна.
Раменете ми увиснаха. Как ли щеше да реагира Оркуз? Едната му дъщеря тежко ранена, а другата — обладана от демон, който скитосва из Сенките. Отидох до леглото и се облегнах на креслото на Мандор. Той протегна лявата си ръка и стисна рамото ми.
— Предполагам, че не си напреднал особено в лечителските си умения, докато живееше на онази Сянка — подхвърли той.
— Боя се, че не — отговорих аз.
— Жалко. Аз ще трябва да изчакам реда си.
— Можем да те пренесем някъде — предложих, — където ще се погрижат за теб веднага.
Понечих да измъкна Картите си.
— Не — каза той. — Искам да видя как ще се развият събитията тук.
Забелязах, че Рандъм поддържа някакъв доста интензивен разговор чрез Картите. Вайъли бе застанала между него и отвора в стената, сякаш за да го предпази от нещо, което би могло да се появи оттам. Дуоркин продължаваше да работи по лицето на Корал, но тъй като тялото му я закриваше от мен, не можех да преценя какъв е резултатът.
— Мандор — казах аз, — ти знаеше ли, че майка ни е изпратила тази тай’ига, за да се грижи за мен?
— Да — отвърна той. — Тя ми го каза, когато ти излезе от стаята. Част от заклинанието, под чиято власт се намираше, наистина не й позволяваше да ти го каже.
— Задачата й само да ме предпазва ли беше, или е трябвало и да ме следи?
— Това вече не знам. Не успях да науча нищо за това. Страхът й от наказанието, което може би я очаква, беше твърде силен.
— Мислиш ли, че Дара е знаела за Люк и Джасра?