Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Корал отметна глава назад и присви леко очи.
— Нямаше откъде да знам всичко това — каза тя. — Дойдох тук с надеждата, че ти ще си заспал дълбоко. Исках да опитам да я освободя от заклинанието или поне да го отстраня за известно време, колкото да мога да поговоря с нея. Исках сама да разбера дали това е моята сестра… или нещо друго.
Въздъхнах. Протегнах ръка към рамото й, но осъзнах, че все още стискам в нея Рубина на Справедливостта, така че казах:
— Виж, разбирам те. На мен също не ми беше никак леко да ти покажа сестра ти в това състояние и след това да ти кажа истината. Мога само да призная, че съжалявам за това. Обещавам ти, че няма да й причиня болка. Но просто не искам да се захващам със заклинание, което не е мое…
Точно тогава Найда изстена тихо. Вгледах се внимателно в нея, но през следващите две-три минути не последва нищо особено.
— Тази сфера във въздуха ли висеше? — попитах аз. — Защото не си спомням Мандор да я е използвал за последното си заклинание.
Корал поклати глава.
— Лежеше на гърдите й. Едната й длан я закриваше.
— Как се сети да провериш точно там?
— Просто позата ми се стори неестествена. Ето.
Тя ми подаде сферата. Аз я взех и я претеглих върху дланта на дясната си ръка. Нямах никаква представа за принципа, заложен в нея. За Мандор металните сфери бяха онова, което Фракир бе за мен — веществено магическо оръжие, пробудено за нов живот в сърцето на Логрус.
— Ще я върнеш ли на мястото й? — попита Корал.
— Не. Както вече казах, заклинанието не е мое. Не знам как действа то и затова не искам да се меся по никакъв начин.
— Мерлин…
Шепотът бе дошъл от Найда, макар че очите й бяха все така затворени.
— Май ще е по-добре да отидем в съседната стая — казах аз. — Но преди това ще използвам едно свое заклинание — нещо като леко успокоително…
Въздухът зад Корал потрепна и в него проблеснаха няколко искри. Тя сигурно се бе досетила по изражението ми, че е станало нещо, защото веднага се обърна.
— Мърл, какво е това? — попита тя, отстъпвайки крачка назад от оформящата се златиста арка.
— Чък? — казах аз.
— Точно така — обади се той. — Джасра не беше там, където я оставих, но затова пък водя брат ти.
В очертанията на арката се появи Мандор, облечен както обикновено в черно, с буйна сребристосива коса. Той погледна първо към Корал и Найда, след това погледът му се спря върху мен и на устните му се появи усмивка. После направи крачка и замръзна на мястото си. Никога не бях виждал на лицето му изражение толкова близко до признаците на неподправената уплаха.
— Велики Хаос! — възкликна той и с едно-единствено движение сътвори пред себе си защитно поле. — Как си успял да се сдобиеш с този кристал?
Мандор отстъпи назад. Арката, през която се бе появил, тутакси се сви, прие формата на златно, калиграфски изписано „О“ и Чък прекоси стаята, за да застане до мен.
Най-неочаквано Найда се надигна в леглото, мятайки налудничави погледи из стаята.
— Мерлин! — извика тя. — Добре ли си?
— Засега да — отвърнах аз. — Не се притеснявай. Спокойно. Всичко е наред.
— Кой е бърникал из заклинанието ми? — попита Мандор, докато Найда спускаше краката си от една страна на леглото. Корал се сви в своя ъгъл.
— Стана съвсем случайно — казах аз.
Отворих дясната си ръка. Металната сфера се издигна във въздуха и мигновено се понесе към собственика си, плъзгайки се на милиметри край Корал, която вече бе заела отбранителната поза, характерна за бойните изкуства, без да е особено сигурна от кого трябва да се защитава, така че непрекъснато се въртеше ту към Мандор, ту към Найда, ту към Чък… И отново.
— Спокойно, Корал — казах аз. — Никой няма да ти стори нищо.
— Лявото око на Змията! — извика Найда. — Освободи ме, о, Безформени, и аз ще следвам волята ти!
Междувременно Фракир се опитваше да ме осведоми, че нещо не е наред, в случай че не съм забелязал.
— Какво става тук, по дяволите? — викнах аз.