Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Блестящото лице, което бях видял над Лабиринта, не се появи. Вместо това друг глас произнесе отчетливо.
— За него бе платено с кръв и болка.
— Рубинът на Справедливостта, Окото на Хаоса и Окото на Змията са различните имена на един и същ скъпоценен камък, така ли? — попитах аз.
— Да — отвърна ми Дуоркин.
— Какво ще стане, ако Змията си възвърне окото?
— Вероятно ще настъпи краят на Вселената.
— О! — отбелязах аз.
— Какво ще получа за това нещо? — попита Чък.
— Нагла машинария — заяви гласът на Лабиринта.
— Недодялано творение — простена Логрус.
— Запазете си комплиментите за по-късно — каза Чък — и ми предложете нещо, което да ме впечатли.
— Мога да го изтръгна от теб — бе отговорът на Лабиринта.
— Само за миг бих могъл да те смачкам и да го взема — уточни Логрус.
— Но нито един от вас няма да го направи — отвърна спокойно Дяволския Чекрък, — тъй като подобно разхищение на енергия би го направило твърде уязвим спрямо другия.
Долових със съзнанието си смеха на Дуоркин.
— Кажете ми какъв е смисълът във всичко това — продължи Чък. — Толкова време е минало оттогава.
— Балансът беше нарушен в мой ущърб от този изменник — прогърмя Логрус, а над главата ми се появи едно огнено кълбо, вероятно, за да стане ясно за кой изменник става дума.
Замириса ми на изгоряла коса. Разкарах набързо кълбото.
— Я чакай малко! — извиках. — Да не би да имах някакъв избор?!
— Беше ти дадено правото да избереш — заяви Логрус, — и ти направи своя избор.
— Така е — намеси се Лабиринтът. — Но всичко това бе сторено единствено, за да бъде възстановен балансът, който ти бе нарушил в своя полза.
— Да бъде възстановен?! Ти се престара! Сега везните отново са наклонени, но вече в твоя полза! Освен това балансът бе променен в моя полза от бащата на този предател. — Към главата ми се понесе ново огнено кълбо, което този път отстраних навреме.
— Ти вероятно си го изкушил да го стори.
— Ако ми дадеш Рубина — каза Дуоркин, — аз бих могъл да го занеса там, където никой от тях няма да може да го достигне, поне докато нещата се уталожат.
— Не знам дали бих могъл да го измъкна по някакъв начин — отвърнах аз, — но ще имам едно наум.
— Дай ми камъка — обърна се Логрус към Чък — и ще те направя мой пръв служител.
— Ти оперираш с данни — каза Лабиринтът. — Мога да ти дам информация, с която не разполагат на никоя от Сенките.
— Ще ти дам сила — каза Логрус.
— Не съм заинтересуван — отбеляза Чък.
Цилиндърът се завъртя и след това изчезна. Логрус нададе вой. Лабиринтът изрева и образите на двата Знака се втурнаха един към друг, за да се срещнат някъде около вратата на Блийс.
Задействах всички защитни заклинания, с които разполагах. Усетих как някъде зад мен Мандор стори същото. Свих се на кълбо и закрих главата си с ръце…
Падах. Носех се надолу по ослепително ярък, лишен от всякакви звуци кладенец. Няколко отломки се стовариха върху мен от най-различни посоки. Изведнъж ми бе светнало за доста неща. Жалко, че най-вероятно така и щях да си отида от този свят, без да успея да изложа на някого своето прозрение за истинската природа на реалността. Лабиринтът не даваше и пет пари за потомците на Амбър, точно както и Логрус не се интересуваше ни най-малко от съдбата на обитателите на Хаос. Силите бяха загрижени най-вече за самите себе си, за разните му там вселенски закони и за Еднорога и Змията. На тях не им пукаше за мен, за Корал или Мандор, а най-вероятно дори и за Дуоркин и Оберон. Всички ние бяхме за тях просто инструменти, понякога неудобни, друг път полезни, които биват създавани, използвани и унищожавани, след като изпълнят предопределението си…
— Подай ми ръка — каза Дуоркин и аз го видях, сякаш бях установил с него контакт чрез Картите. Протегнах се и…
… паднах на някакъв шарен килим, постлан върху твърд каменен под. Огледах се. Това вероятно беше онази стая без прозорци, за която бе споменал баща ми, претъпкана с книги и екзотични предмети и осветена от висящи във въздуха глобуси.