Сборник "Хрониките на Амбър"

Виж ти. Дали пък Коруин наистина не се появяваше тук от време на време, успявайки все някак да остане незабелязан? Или в неговите покои ставаше нещо съвсем друго? Бях чувал на няколко пъти да се говори, че в някои от по-старите помещения в двореца има врати, водещи към пространства в други измерения и стига човек да знае как да ги открие и отвори, те бяха могли да му послужат като чудесен килер, но и като доста удобен вход или изход. Ето още едно нещо, за което не се бях сетил да попитам Дуоркин. Може би разполагах с джобна вселена, скрита под леглото ми.

Обърнах се и бързо се отдалечих. Когато стигнах до пресечната точка на двата коридора, където левият завой щеше да ме отведе до стълбището към горния етаж, а десният до моите покои ми хрумна и един трети вариант. Сетих се, че право срещу мен, от лявата страна на северния коридор, малко след рядко използваните покои на Бенедикт има една гостна. Отидох дотам, влязох вътре и потънах в едно от удобните ъглови кресла. Всичко, което исках, бе да се справя с враговете си, да помогна на приятелите си, да разкарам името си от всички черни списъци, в които то вероятно вече присъстваше, да открия баща си и да реша какво да правя със спящата тай’ига. После можех да продължа прекъснатото си странстване както го бях замислил в самото начало. Всяко едно от тези дела изискваше от мен да си отговоря на почти риторичния въпрос — каква част от плановете си можех да си позволя да споделя с Рандъм?

Спомних си за неговия дует с Мартин в библиотеката. Знаех, че преди да се възцари не по свое желание на престола на този свят-първообраз, Рандъм е бил доста буен и съвсем неуправляем. Но бащинството, семейството и изборът на Еднорога, изглежда, го бяха променили наистина издъно. Може би повечето от промените бяха наистина за негово добро и за доброто на Амбър, но той сигурно се бе простил с много от удоволствията, които си бе позволявал преди. Точно сега му се бяха струпали достатъчно главоболия дори само около проблемите в Кашфа и Бегма. Рандъм не се бе поколебал дори да прибегне до политическо убийство и да се намеси в борбата за освободения престол, за да запази на всяка цена политическото равновесие между кралствата на Златния Кръг. А кой знае с какви още проблеми му се бе наложило да се справя междувременно? Дали наистина нямаше да е по-добре да не го замесвам в още една каша, при това каша, с която вероятно можех да се справя и сам? Освен това, ако го запознаех с хода на събитията, той вероятно щеше да ми забрани да предприема цял куп неща и така да ми върже ръцете, макар и неволно. А моментът можеше наистина да се окаже повратен за мен.