Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Дали да прекарам и този ден в безполезни удари по синята стена? Или Джасра ще дойде пак, за да ми види сметката?
Пак?
Нещо не беше наред. В главата ми се въртяха адски много подробности за Джърт и Корал, Люк и Мандор… И дори за Джулия? Нима бях сънувал всичко това.
Паниката ме нападна, но в следващия миг си отиде. Странстващият ми дух се завърна заедно с остатъка от спомените ми и всичко си дойде на мястото.
Протегнах се. Седнах. Разтърках очи.
Да, бях отново в кристалната пещера. Не, всичко, което се бе случило след като Люк ме затвори там, не беше сън. Бях се завърнал тук — а) тъй като тук времето течеше доста по-бързо от това в Амбър; б) защото тук никой не можеше да ме безпокои с помощта на Картите и в) защото не беше изключено дори Лабиринтът и Логрус да не успеят да се доберат до мен, докато съм в пещерата.
Отметнах един кичур от челото си, изправих се и се запътих към клозета. Идеята Чък да ме достави тук след раздумката с Дуоркин се оказа наистина добра. Бях сигурен, че съм спал поне дванайсетина часа — дълбок, необезпокояван сън, точно както си му е редът. Излях в гърлото си около половин литър вода и си измих лицето.
След като се избърсах с една от кърпите в складовата ниша и се облякох, отидох до изхода на пещерата и постоях под слънчевите лъчи, които преминаваха през отвора на тавана. Небето над мен изглеждаше ясно. Имах чувството, че само преди миг съм чул думите на Люк в деня, когато запречи изхода на пещерата с онзи солиден камък.
Измъкнах Рубина на Справедливостта изпод ризата си и го вдигнах високо, така че слънчевата светлина да проникне в неговите дълбини. Този път там не ме очакваше никакво съобщение.
Слава богу.
Седнах по турски и продължих да оглеждам кървавочервения кристал. Време беше да приключа с това — нали вече се чувствах отпочинал. Следвайки съвета на Дуоркин, затърсих Лабиринта в алената бездна на Рубина.
След известно време се появиха първите очертания. Не, не само ми се привиждаше — там беше. Гледах как структурата на Знака изплува постепенно. Нямах чувството, че се появява пред мен, по-скоро ми се струваше, че през цялото време е била там и само очите ми трябва да се нагодят постепенно към нейния образ, за да успеят да го възприемат изцяло. И най-вероятно беше точно така.
Поех дълбоко въздух и бавно го издишах. После още веднъж. След това се заех да огледам внимателно изникналата в кристала структура. Не можех да си спомня всичко, което бях чул от баща си за настройването към Рубина, но когато споменах на Дуоркин за това, той ми каза да не се притеснявам. Трябвало просто да огледам внимателно триизмерния образ на Лабиринта, да намеря началото му и да последвам очертанията чак до центъра. Щом настоях за повече подробности, старецът само прихна и след това ми каза да не се безпокоя.
Ами добре.
Завъртях бавно скъпоценния камък пред очите си и го приближих още. Високо вдясно в плетеницата се появи един малък отвор. Съсредоточих се върху него и той като че ли се устреми към мен.
Изведнъж се озовах там и проникнах вътре. Усещането от движението по линиите на Лабиринта в Рубина е доста интересно. Бих могъл да го сравня само с онези шантави влакчета, които описват пълни кръгове, спускат се шеметно и се катерят с бясна скорост, а на теб не ти остава нищо друго освен да крещиш на завоите, или пък докато си увиснал с главата надолу. Зави ми се леко свят и скоро престанах да се възприемам като същество от плът и кръв, което не ми попречи да осъзная, че съм станал вир-вода и очите ме болят от напрегнатото взиране.
Нямах никаква представа колко време ми отне настройването към Рубина на Справедливостта. Дуоркин ми бе казал, че моето безочие едва ли е единствената причина, поради която Лабиринтът е поискал да ме прати на оня свят още щом мисията ми бъде завършена, а Непълния Лабиринт възстановен. Но той така и не пожела да каже нещо по-конкретно, тъй като се боеше, че ако науча истинската причина, това би могло да повлияе на избора, който ми предстои да направя. Всичко това ми звучеше доста налудничаво, но въпреки това старецът не ми се стори нито веднъж не с всичкия си, въпреки че всички слухове и легенди за него твърдяха точно обратното.