Годината на Кобрата [bg]

— Един от най-добрите ми шпиони — заявих аз. — Амендуфет, писар, жрец, някога служил на великата царица Тийи. Роден е в покрайнините на Акмин.

— Но не от хабиру — намеси си Амендуфет. — Обичах великата царица Тийи, но лорд Ай и брат му… — обърна се и се изплю в тъмното. — Имахме кръвна разпра заради службата в един храм, който Ай искаше за Нахтимин. Помолих лорд Маху за помощ, но беше прекалено късно. Сега — поопипа гърлото, на което все още личаха следите от примката — вече от всички съм получил несправедливост.

Джарка намести коленете си на възглавничка. Аз загледах този жрец с мрачно лице. Амендуфет беше много добър шпионин. Работеше за пари, за почести, но и воден от омраза. Ако Ай и Майа бяха приятели, то Майа със сигурност се числеше към враговете на Амендуфет.

— Мислех, че веднага ще ме потърсиш — засенчи долната част на лицето си с бокал вино Амендуфет. — Вече два дни си в Тива.

— Трябва да действам бавно и тайно. Някога бях настойник на фараона. Сега, когато фараонът е мъртъв, какъв съм? Просто един от многото граждани. И така, Амендуфет, кажи ми каквото знаеш? — допълних чашата му аз.

— Какво знам? — отново докосна гърлото си той. — Доста се позабавихте онази вечер.

— Ако бях предприел действия веднага, Майа щеше да ме заподозре. Състраданието е рядко явление сред Чедата от Кап. Мислиш ли, че лорд Майа подозира нещо?

Амендуфет поклати глава.

— Освободи ме от служба, както се прогонва досадна муха. Той се цели по-високо.

— С фараона ли е?

— Лорд Майа е с всички. Подкрепя Ай, но, както знаеш, сее съмнение около него. Вече е изпратил подаръци на Хоремхеб и Рамзес, а днес е на вечеря с лорд Собек, докато пък той и Хюйи — вдигна ръка и преплете пръсти — мислят като един човек.

— А, да — намеси се Джарка, — но присъства ли на тайните събрания на лорд Ай? Знае ли той, знаеш ли ти нещо за хетските пратеници?

Амендуфет поклати глава и погледна смутено двете жени.

— Те са кръвни роднини — прошепнах аз. — Техният живот и твоят са преплетени с моя.

— Не знам нищо за хетите — усмихна се дяволито той, но знам за Каракалите, убийците от Мемфис. Слухтя покрай врати, лорд Маху, както ми бе заръчал. Собек е началник на полицията, кмет на Тива; той знаеше много добре, че генерал Нахтимин търси група убийци, които са се промъкнали в града, за да извършат нещо непоправимо.

— А Собек знаеше ли кой ги е изпратил?

Амендуфет приведе рамене.

— Някои казват, че е лорд Хоремхеб, други — лорд Рамзес, а някои дори — че си ти, господарю. Майа ги разкри. Каза на Собек, който на свой ред информира генерал Нахтимин. Както и да е, убийците бяха изловени и разпнати.