Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Вожде, нося вест от Военачалника — каза той с изненадващо благ глас.

Дуротан кимна и му даде знак да го последва. Двамата повървяха малко, докато се уверят, че никой няма да ги чуе.

— Какво е толкова важно, че Блекхенд изпраща един от най-важните си уорлоци? — попита Дуротан.

Кър’кул се усмихна, оголвайки бивниците си.

— Яздя до всеки клан — каза той, явно с намерението да успокои Дуротан.

Изглежда кланът Фростулф не беше удостоен с някаква особена чест. Дуротан изсумтя, скръсти ръце и зачака.

— Най-важният фактор за евентуалната ни славна победа над дренаите е числеността ни — продължи Кър’кул. — Те са малко, а ние — много. Но трябва да сме още повече.

— И какво иска Блекхенд? — изръмжа Дуротан. — Да се откажем от традиционната борба за женска?

Кър’кул не мигна.

— Не да се откажем от борбата, но да… да окуражим воините си да се размножават. Ще бъдете възнаградени за всяко дете, родено в клана ви. Това ще ви е от помощ. Но за съжаление имаме нужда от воини сега, а не след шест години.

Дуротан го изгледа втрещен. Беше приел думите му за груба шега. Какво се случваше?

— Децата, които тренират от шестгодишни — продължи Кър’кул, — са достатъчно силни да воюват, когато навършат дванадесет. Съберете всички младежи от клана си.

— Не разбирам — каза Дуротан. — Защо да ги събера?

Кър’кул въздъхна, сякаш Дуротан беше малко глупаво дете.

— Притежавам способността да ускоря растежа им — каза той. — Ние ще… ще ги подсилим малко. Ако сега вземем всички деца на възраст между шест и дванадесет и ги развием до възраст дванадесет, ще можем да увеличим броя на воините си с почти петдесет процента.

Дуротан не вярваше на ушите си.

— Категорично не!

— Опасявам се, че нямате избор. Това е заповед. Всеки клан, който откаже, ще бъде обявен за предател на Ордата. Кланът ще бъде прокуден, а вождът му, както и съпругата му — екзекутирани.

Дуротан отново го изгледа втрещен. Кър’кул му подаде свитък. Той го прочете и се разтресе от гняв, осъзнавайки, че уорлокът говори истината. Той и Драка щяха да бъдат осъдени на смърт, а кланът Фростулф щеше да бъде прокуден.

— Значи ще ги лишите от детство — каза студено той.

— В името на бъдещето им? Да, ще източа малка част от живота им… само до шест години. Това няма да им навреди. Нищо лошо не се случи с децата от клана Блекрок. Блекхенд настоя неговите собствени три деца да са първите, удостоени с такава чест. И в замяна на това още сега те ще могат да се бият за славата на Ордата — във време, когато това си струва.

Дуротан изобщо не се изненада, че Блекхенд беше позволил да бъде извършено такова нещо с децата му. За пръв път той се зарадва, че в клана му има много малко деца. Имаше само пет на повече от шест и по-малко от дванадесет години. Той отново прочете заповедта, чувствайки едновременно гняв и отвращение. Тези деца трябваше да могат да бъдат просто деца. Уорлокът търпеливо чакаше. Накрая Дуротан отговори с умишлено по-суров глас, с който да прикрие болката си: