Маската на смъртта [bg]

— Тук има нещо гротескно — приближи Суами. Неясно защо, тя се изплаши. — Той никога не би направил подобно нещо. Освен ако… — За няколко минути тя си представи как Гай, осъзнал безсмислието да трупа пари, е накъсал символично банкнота. Много бързо отхвърли мисълта като абсурдна.

— Освен ако какво?

— Не знам. Беше много… напрегнат. Емоционално, искам да кажа. Когато говорих с него онзи следобед, дори ми дожаля. Не му го показах, естествено.

— Защо?

— Презира всяка проява на чувства. Според него това означава слабост.

— Изглеждаше ми някак тъжен.

— Не се хаби в съчувствие. Точно тогава е взел онзи нож. По-добре прибери нещата в плика. Не, чакай… — Тя взе часовника и му го подаде. Ето, вземи го.

— Моля?

— Вземи го.

Младежът преглътна смутено — не вярваше на ушите си. Очите му не можеха да се откъснат от красивата вещ.

— На кого би се паднал?

— На мен. Твърдеше, че всичко оставя на мен.

— Но не можеш да ми го дадеш просто така. — Сам не разбра как ръката му се вдигна и пое часовника.

— Напротив, мога — и тя го целуна небрежно. — Ако искаш, го продай. Само не го носи, когато си с мен.

Кристофър пусна скъпата вещ в джоба си. Не го усети да тежи. Беше развълнуван до дъното на душата си от огромния подарък, но и малко смутен от пренебрежението, с което му беше предложен. Дали пък тя не се опитваше да му даде някаква утешителна награда, защото е решила да поеме сама пътя си. Предположението го ядоса, и то не само заради намека за разчистване на сметки. Предпочиташе да има Суами, а не някакви утешителни премии, независимо колко са скъпи.