![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — озъби се Гилд.
— Мериторий е наредил убийството му — натисна Валкирия.
— Това беше необходима стъпка — отговори Гилд.
— Вангард е бил на ваша страна.
— Вангард не беше на ничия страна, освен на своята собствена.
— Това не го е превръщало във враг обаче.
— Нямам намерение да стърча тука и да давам сметка за действията си точно на теб, момиче! Тогава сторихме онова, което трябваше да бъде сторено, и ако то е предизвикало усложнения, ще се справя с тях лично, след приключването на настоящата криза. Всички ли сме съгласни? Отлично. Сега, след като сте наясно с огорченията на Скарабей, имате ли намерение да го заловите?
— Истината все пак ни приближава една крачка повече към решението на въпроса — каза Скълдъгъри. — Основната ни тревога е свързана с Механизма на опустошението.
— Той е дезактивиран — отвърна Гилд. — Безполезен е. Защо да се тревожим за него?
— Защото на света има само един човек, който може да го поправи, а Скарабей току-що го отвлече.
Гилд пребледня.
— Граус може да поправи Механизма?
— Човекът е гений на науките. Може да направи всичко, което поискаш. Въпросът, който естествено се налага, е дали обаче той наистина ще поправи Механизма? Не мисля, че ще го стори. Мисля, че по-скоро би умрял, отколкото да помогне да бъдат наранени живи същества.
— Дано си прав.
— Но ние не искаме професорът да умира — гневно се намеси Валкирия. — Ако някой ще умира, то това трябва да е…
Гилд я изгледа и тя млъкна.
— Дали ще го изтезават? — тихо попита Флетчър. — Знам, че тука при вас има такъв обичай… Но професорът е възрастен човек. Няма да може да го понесе. Достатъчно му е, че преживя автомобилна катастрофа днес.
Валкирия се навъси при внезапно хрумналата й мисъл.
— Защо се наложи професорът да преживява автомобилна катастрофа? Защо изобщо пътуваха с кола? Сангуайн можеше просто да грабне професора и заедно с него да изчезне по неговия си начин под земята. Защо му е трябвала кола?
— И аз това се чудя от известно време — отвърна Скълдъгъри. — Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че навярно Сангуайн се е мъчил да ни отведе на някое точно определено място.
— В капан?
— Ами да, иначе не се сещам къде другаде би имало смисъл да ни води.
— Значи стана добре, че катастрофира.
— Съобщиха за гонката по новините — сопна се Гилд. — Нищо от случилото се не е добре. Ако обаче най-лошото предстои, ако Граус все пак поправи Механизма, за какво би го използвал Скарабей? Да ме убие?
— Ако е искал просто да те убие, щеше да накара Дъск да свърши тази работа заедно с вампирите си при атаката над Убежището. Вероятно държи всички магьосници по принцип отговорни за несправедливото му затваряне.
— Може би затова му трябва Механизмът. Иска да унищожи Убежището напълно, веднъж завинаги.
— Може би — проточи Скълдъгъри и изведнъж рязко вдигна глава. — Сетих се защо е откраднал и Капана за души!
— Така ли?
— Знам как ще накарат професор Граус да им помогне. Дори знам къде ще се намира тази вечер най-малко един член на шайката им.
— Сети се за всичко това, докато си стояхме тук и си приказвахме, така ли?
— Ами, аз съм детектив все пак.
— Хубаво, за какво се канят да използват Механизма на опустошението?
— Вероятно точно за това, за което предполагаме — искат да унищожат окончателно Убежището. Но не съм напълно сигурен.
— Когато си напълно сигурен в нещо — въздъхна Гилд, — би ли бил така добър да ми го съобщиш? С нетърпение чакам деня, в който наистина ще ни бъдеш от полза, Скълдъгъри.
Крачеха към Бентлито.
— Флетчър — обади се Скълдъгъри, — искам да помогнеш на Гастли да намери замъка, който ни интересува.
— А вие двамата какво ще правите?
— Няма значение — отвърна Валкирия. — Защо Сангуайн е откраднал Капана за души?
Скълдъгъри отключи колата.
— Някога чувала ли си за Останките?
— Да не са рокгрупа? — намеси се Флетчър.
— Останките са духове на мрака, същества, пропити с чисто зло. Изгубили са собствените си тела отдавна, затова обладават телата на живите всеки път, когато им се отвори възможност, поемат спомените им, поглъщат личността им и похищават плътта им. Останките са чума. През 1892 година обладаха всички хора в град Кери, до последния, и изгориха селището. Тогава от Убежището помолиха некромантите за помощ, с цел да бъде построено нещо като гигантски Капан за души дълбоко в недрата на планината Макгиликъдис Рийкс. Некромантите отказаха, така че Убежището се зае с тази работа със собствени сили и направи, каквото можа. Всички хора от града бяха отведени в планината, Капанът за души някак си, направо по чудо, заработи и всички Останки бяха откъснати насилствено от телата, които бяха обладали.