Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Минута.
Президентът излезе от спалнята, слагайки очилата си без рамки. Изглеждаше уязвим само по пижама и халат. Беше висок, макар и не колкото Гас. Беше на петдесет и седем години и тъмната му коса сивееше. Президентът открай време се мислеше за грозен и не грешеше много. Носът му приличаше на клюн, ушите му стърчаха, но издадената напред брадичка му придаваше решителен вид, който отговаряше на силния характер. Когато говореше, се виждаха лошите му зъби.
— Добро утро, Гас — каза той приветливо. — За какво е вълнението?
— Не ми казаха.
— Е, по-добре да нададеш едно ухо от другия телефон тогава.
Гас се шмугна в съседната стая и вдигна слушалката.
Чу звучния глас на Брайън.
— Ипиранга ще хвърли котва в десет сутринта.
Гас потръпна в нервно очакване. Вече мексиканският президент не можеше да не отстъпи. В противен случай щяха да последват кръвопролития.
Брайън прочете телеграма от американския консул във Веракрус:
— Параходът Ипиранга, собственост на Хамбург-Америка, ще пристигне утре от Германия с двеста автомати и петнайсет милиона патрони; ще спре на кей номер четири и ще започне разтоварване в десет и тридесет.
— Съзнавате ли какво означава това, господин Брайън? — попита Уилсън и Гас долови раздразнението в гласа му. — Даниълс, там ли си? Какво мислиш?
— Мунициите не трябва да стигнат до Хуерта. — Гас се изненада от агресивното предложение на инак миролюбивия Даниълс. — Може да пратя телеграма на адмирал Флечър да спре парахода, като превземе митницата.
Настъпи дълго мълчание. Гас стискаше слушалката с такава сила, че ръката го заболя. Накрая президентът проговори.
— Даниълс, прати заповед до адмирал Флечър. Нека превземе Веракрус незабавно.
— Слушам, господин президент.
И Америка беше във война.
III
Гас не легна тази нощ, нито на следващия ден.
Малко след осем и половина сутринта секретар Даниълс донесе новините, че американски боен кораб е блокирал пътя на Ипиранга. Невъоръженият товарен кораб дал заден ход и се оттеглил. По думите на Даниълс, американските морски пехотинци щели да дебаркират във Веракрус по-късно същата сутрин.
Гас бе объркан от бързия развой на събитията, но и се вълнуваше, че е в центъра на събитията.
Удроу Уилсън не се измъкна от войната. Любимата му пиеса беше шекспировата Хенри V и той обичаше да цитира репликата „но ако жаждата за чест е грях, то няма втори грешник като мене.“
По радиото и телеграфа пристигаха вести и задачата на Гас беше да носи съобщенията на президента. По обед морските пехотинци превзеха митницата на Веракрус.
Малко след това казаха на Гас, че има посетител — някоя си госпожа Уигмор.
Гас помръкна и се притесни. Това беше недискретно. Нещо сигурно не беше наред.
Закрачи бързо към фоайето. Карълайн изглеждаше в паника. Въпреки че носеше спретнато палто и шапка, косата й беше разбъркана, а очите — зачервени от плач.
— Мила моя! — прошепна развълнувано Гас. — Какво се е случило, за Бога?
— Това е краят — рече тя. — Не мога повече да се срещам с теб. Толкова съжалявам.
После заплака.
Искаше му се да я прегърне, но не можеше да го направи тук. Нямаше си собствен кабинет. Огледа се — морският пехотинец на вратата ги зяпаше. Нямаше къде да се усамотят. Това беше влудяващо.
— Ела навън — каза той и я хвана за ръка. — Ще се поразходим.
Тя поклати глава.
— Не. Ще се оправя. Стой тук.
— Какво те е разстроило така?
Не искаше да срещне погледа му и гледаше към пода.
— Трябва да съм вярна на съпруга си. Имам задължения.
— Нека аз съм твой съпруг.
Карълайн вдигна лице и от копнежа в очите й сърцето на Гас се сви.
— О, колко ми се иска да можех.
— Можеш!
— Вече имам съпруг.
— Той не ти е верен. Защо ти да си му вярна?
Карълайн се престори, че не го чува.
— Приел е пост в Бъркли. Местим се в Калифорния.
— Не отивай.
— Решила съм вече.
— Ясно — безизразно отвърна той. Все едно го бяха нокаутирали. Гърдите го боляха и не можеше да си поеме дъх. — Калифорния. По дяволите.