![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— А кой знае повече за Алхимика от тази Италианка?
— Но откъде да сме сигурни, че тя все още се намира във Франция, Ваше Преосвещенство? Откъде да сме сигурни, че все още е жива?
— Постарайте се да я откриете.
— Как?
Навеждайки се към Ла Фарг, Кардиналът отговори полугласно:
— Време е да получите компенсация за верността си към Седемте, не мислите ли? Попитайте тях. Те знаят.
Без да чака повече, той отиде към конниците и яхна своя жребец, подпомаган от лакей, който му държеше стремето. След това добави, преди да потегли:
— Впрочем може да бъдете приятно изненадан от добронамереността, която ще проявят познатите ви лица. Не се проваляйте, капитане.
И конниците напуснаха двора след кардинал Ришельо.
В градината на двореца на Арканите Благородника се упражняваше във фехтовка под сенчестия свод на беседка, заобиколена от розови храсти. Беше сам, по риза, а косите му бяха вързани на опашка с кожена лента.
Известно време Магьосницата го наблюдаваше, възхищаваше се на тигровото му изящество и на човешката елегантност на движенията му. След това се приближи и една след друга вдигна, претегли и сравни трите специални рапири, които Благородника беше донесъл и оставил на пейката. Той я гледаше с лека усмивка. Тя избра най-лекото, но и най-стабилното оръжие. Размахвайки го във въздуха, за да раздвижи китката си, се присъедини към Благородника под розовите храсти.
Размениха поздрави като фехтовчици и кръстосаха остриета.
Магьосницата умееше да се бие и никак не изглеждаше притеснена от роклята си, само повдигаше с лявата си ръка тежката пола. Стремително атакува, след това парира ответния удар на противника си, отдаде се изцяло на играта и вложи огромна дързост, докато Благородника запази хладнокръвие и внимаваше сражението да не стане прекалено жестоко. Магьосницата скоро си даде сметка, че той се въздържа. Без да го предупреди, нападна още по-бързо, по-силно, завари Благородника неподготвен, не му остави време да се съвземе, финтира и изведнъж го шамароса с обратната страна на дланта си.
Той прекрати схватката, отстъпи назад, докосна с края на пръстите си своята кървяща устна и отправи възхитен и весел поглед към Магьосницата. Тя го предизвика с подигравателно повдигане на веждите и отново застана в поза за бой.
Дуелът продължи, този път без никакви задръжки.
Както желаеше Магьосницата, Благородника не ѝ спести нищо. Наложи своя ритъм и силата си, принуди я малко по малко да започне да отстъпва. Тя усети, очарована, че той надделява, че се забавлява с нея, че я манипулира, както си пожелае. Беше мъжествен, могъщ, неумолим. И когато дойде време да свърши, рязко изтръгна рапирата от ръката ѝ, като ѝ причини остра болка. Разтреперана, тя се озова притисната до стената, заплашена, открита, а стоманеното острие докосваше леко задъханата ѝ, блестяща от пот гръд.
— Ако ме убиеш, няма да разбереш какъв подарък исках да ти направя…
Благородника се усмихна и прибра рапирата си.
— Подарък ли?
— Ела.
Хвана го за ръка и го помъкна към двореца.
Той я последва заинтригуван, забавляваше се, когато поеха нагоре по стълбата, тя се откъсваше напред, изчакваше го, пак се откъсваше, провокираше го. Забеляза, че го води към тяхната стая, и започна да разбира за какво става дума.
— Наистина ли? — рече той леко усмихнат.
В очите му блестеше несигурният и щастлив пламък на човек, който вярва, че е разгадал какво ще му предложат. Обръщайки се към него, тя извади от корсажа си карта таро и я размаха пред очите му. Беше голям аркан, но кой, по дяволите? Не успя да разгадае символа.
Стигнала до края на коридора, Магьосницата с ръка зад гърба си отвори вратата, на която се беше облегнала. Влезе и продължи с протегната длан.
Към леглото.
Беше великолепно легло, огромно, масивно, цялото от инкрустирано черно дърво, от четирите му страни се издигаха колони, към които с ремъци, използвани и за други цели, бяха привързани алени завеси. Там, върху измачкания бял чаршаф, чакаше руса и гола млада жена. Притежаваше девическа красота, лицето ѝ беше прелестно, кожата — млечна, талията — тънка, а гърдите и бедрата — заоблени.
Тя се усмихваше и безмълвно гледаше към Благородника.
Замръзнал на място и вече обзет от страст, той не можеше да откъсне очи от нея.
— Забравете госпожа Дьо Шантегрел — прошепна в ухото му Магьосницата — тя го побутна леко. — Забравете дори виконтеса Дьо Маликорн — показа му отново картата таро, която преди малко бе размахала през взора му. — И посрещнете както подобава…