Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 109
Перейти на страницу:

— Ако беше само ти на ледника и пръста нямаше да си мръдна.

— Е, това вече беше грубичко!

Грубичко ли? — избухна Алек. — Донесох ви лекарства, спасих те от… премръзнал задник. А когато те помолих да си мълчиш, изпрати след мен онези отвратителни кучета!

— Тъй де — отвърна Дилан. — Ама ти бягаше.

— Трябваше да се прибера вкъщи!

— Е да, ама аз трябваше да те спра. — Дилан скръсти ръце. — Заклел съм се пред Въздушните сили и пред крал Джордж да защитавам този кораб. Затова не можех да поемам обещания към някакъв непознат, когото току-що съм срещнал, нали така?

Алек се извърна, гневът му внезапно угаснал.

— Добре, предполагам, че си изпълнявал дълга си.

— Тъй де и аз така предполагам. — Дилан се обърна обиден и продължи да крачи. — А аз щях да ти благодаря задето не ме застреля.

— Няма защо.

— И специални благодарности, задето не изгори целия кораб. Включително и теб самия, глупчо.

Не знаех, че въздухът е пълен с водород.

— Не можа ли да го надушиш? — разсмя се Дилан. — Онези твоите снобарски учители май не са те научили на много полезни неща, а?

Алек не понечи да спори — сред нещата, които бе научил от учителите си, бе как да игнорира оскърбленията. Вместо това попита:

— Значи това, което надушвам в момента, е водород?

— Не и тук — отговори Дилан. — Храносмилателният тракт си има нормален въздух, с изключение на метана, който е малко в повече. Затова ти мирише на кравешки газове.

— Образованието ми продължава — въздъхна Алек.

Дилан посочи към розовите извити стени.

— Виждаш ли онези пухкави неща между ребрата? Това са водородни торбички. Цялата горна половина на кита е пълна с него. Това, което виждаш, е просто вътрешност — малка частичка. Зверчето е двеста фута високо от горе до долу!

Над шестдесет метра — Алек се почувства нестабилен върху собствените си крака.

— Кара те да се чувстваш като кърлеж върху куче, нали? — рече Дилан, докато отваряше капака. Обви стълбата с крака и се плъзна надолу, приземявайки се глухо върху палубата.

— Очарователна картина — промърмори Алек, чувствайки тръпка на облекчение, докато слизаше обратно в гондолата. Беше хубаво отново да чувства твърда повърхност под краката си, нищо че беше наклонена, и твърди стени наместо мембрани и торбички. — Боя се, че предпочитам машините.

— Машини! — извика Дилан. — Адски безсмислени джаджи. На мен ми дай фабрикати за всеки ден.

— Наистина? — попита Алек. — Вашите учени отгледали ли са нещо толкова бързо, колкото влак?

— Не, но вие, Машинистите, някога правили ли сте влак, който ловува и се храни сам, или пък се лекува сам, или пък се възпроизвежда?

— Да се възпроизвежда? — Алек се разсмя. За момент си представи цяла тумба бебета-влакове, които задръстват железопътно депо, а това доведе мисълта му до някои други аспекти на чифтосването. — Не, разбира се. Ама че отблъскваща идея.

— А и на влаковете им трябват релси, за да се движат — продължи Дилан, изброявайки на пръсти. — А един слоньовър може да прекосява всякакви терени.

— И самоходите го могат.

— Самоходите са пълен боклук в сравнение с истинските неща! Тромави са като пияна маймуна, а дори не могат да се изправят като паднат!

Алек изсумтя, въпреки че последното бе вярно за по-големите дредноути.

— Е, ако "зверчетата" ти са толкова чудесни, как така германците успяха да ви свалят? С машини.

Дилан го изгледа лошо, сваляйки едната си ръкавица. Ръката му се сви в юмрук.

— Десет на един, а и те всички бяха свалени. И се обзалагам, че не са се приземили така меко.

Алек осъзна, че е прекалил. Дилан сигурно познаваше хора от екипажа, които са били ранени или дори убити по време на крушението. За момент се зачуди дали момчето нямаше да го удари.

Но Дилан просто се изплю на пода и се завъртя в обратната посока.

— Чакай — извика Алек. — Съжалявам.

Момчето спря, но не се обърна.

— Съжаляваш за какво?

— За това, че корабът ви е толкова лошо ранен. И задето казах, че бих ви оставил да умрете от глад.

— Хайде — рече Дилан сковано. — Трябва да се погрижим за яйцата.

Алек примигна, а после побърза след него. Яйца ли?

Стигнаха до една малка стая на средната палуба на гондолата. Беше пълен хаос — по целия под имаше разпръснати машинни части, счупени стъкла и снопове слама. Беше странно топло вътре и миришеше на нещо като…

— На развалени яйца ли мирише? — попита Алек.

— По научному се казва сяра. Виждаш ли тук? — Дилан го заведе до една голяма кутия в ъгъла, която изпускаше гореща пара в студения въздух. — Яйцата имат много сяра в себе си, а повечето от тези са счупени, благодарение на германските ти приятели.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)