Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 109
Перейти на страницу:

Алек примигна в полумрака. Облите форми пред него приличаха точно на… гигантски яйца.

— Що за чудовищно създание е снесло тези яйца?

— Не са снесени, а са направени в лаборатория. Когато създаваш ново зверче, трябва да изчакаш да се оформи добре. Жизнените нишки са вътре и изграждат зверчетата от хранителните вещества в яйцата.

Алек погледна надолу с погнуса.

— Всичко това звучи безбожно.

Дилан се разсмя.

— Същото нещо се е случило и когато твоята майка те е носила в утробата си. Всяко живо същество има жизнени нишки — цялостно разписание във всяка клетка на тялото ти.

Това очевидно беше пълна глупост, но Алек не посмя да спори. Последното нещо, което му трябваше, бе да слуша още гнусни подробности. И все пак не можеше да откъсне поглед от яйцата, които издигаха пара.

— Какво ще излезе от тези?

Дилан надигна рамене.

— Дамата-учен не казва.

Момчето мушна ръка в сламата, в която бяха положени яйцата, и извади един термометър. Изгледа го с присвити очи, изруга в мрака, а после извади от джоба си тънка тръбичка и изсвири няколко тона.

В стаята изведнъж стана по-светло и Алек забеляза цял грозд светещи червеи, които увиснаха от тавана точно до главата му. Отстъпи от тях.

— Какви са тези неща?

Дилан надигна глава от работата си.

— Кое? Светлочервеите ли?

Алек кимна.

— Името е подходящо, предполагам. Вие, Дарвинистите, не сте ли открили още огъня?

— Я млъквай — отвърна Дилан. — Използваме газови лампи, но, докато корабът е в кръпки, е прекалено опасно. Какво използват на цепелините, свещи ли?

— Не ставай смешен. Мисля, че имат електрически лампи.

Дилан се изсмя.

— Загуба на енергия. Биолуминесцентните червеи преработват и създават светлина от всякакъв тип храна. Могат да ядат дори пръст, като земни червеи.

Алек смутено погледна грозда от червеи.

— На тях ли свириш?

— А, да — Дилан размаха тръбичката. — Мога да управлявам повечето от животинчетата на борда с това.

— Да, помня, че изсвири на онези… кучета-паяци?

Дилан се засмя.

— Водородни хрътки. Патрулират по мембраната на кораба за течове… и преследват някой друг натрапник, ако се появи. Извинявай, ако са те изплашили.

— Не ме изплашиха… — започна Алек, но после забеляза купчината торбички на пода. Бяха онези, които бе донесъл — комплектите за първа помощ.

Приклекна и отвори един. Беше пълен.

— А-а, да. — Дилан обърна гръб на яйцата с виновно изражение. — Не успяхме да занесем тези в лечебницата.

— Виждам.

— Ами, д-р Барлоу трябваше да ги види първа! — Дилан прочисти гърло. — После пожела веднага да се срещне с теб.

Алек въздъхна и затвори торбичката.

— Явно беше безсмислен жест това да ви нося лекарства. Сигурен съм, че вие, Дарвинистите, лекувате хората с… пиявици или нещо такова.

— Не че знам за такива методи — засмя се Дилан. — Разбира се, използваме хлебна плесен, за да спираме инфекции.

— Искрено се надявам да се шегуваш.

— Никога не лъжа! — отвърна Дилан и се изправи. — Виж, Алек, тези яйца са топли като да са в печка. Хайде да занесем комплектите на лекарите сега. Сигурен съм, че ще им намерят приложение.

Алек надигна вежда.

— И не ме взимаш на подбив?

— Ще ми се да потърся и старшия. Стреляха по него точно преди падането и не знам дали е прескочил трапа. Той и един мой приятел висяха от едно въже, когато взехме да пропадаме.

Алек кимна.

— Добре.

— Идването ти никак не е безсмислен жест — каза Дилан. — В крайна сметка спаси задните ми части от премръзване.

* * *

Докато крачеха към лечебницата, Алек забеляза, че коридорите и стълбищата сякаш бяха по-изправени.

— Корабът май не е толкова наклонен вече, а? — попита.

— Нагласят сбруята — отвърна Дилан. — По малко на всеки час, за да не притесняват кита. Чух, че трябва да сме успоредно на земята до изгрев-слънце.

— Изгрев — промърмори Алек. Дотогава Волгер вече ще е стартирал плановете си, каквито и да бяха те. — След колко време е това?

Дилан извади часовник от джоба си.

— Половин час. Но може и да е повече, докато слънцето се появи над планините.

— Само половин час? — разфуча се Алек. — Мислиш ли, че капитанът ще послуша д-р Барлоу?

Дилан сви рамене.

— Тя е клечка, дори и за учен.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)