Левиатан [bg]

— Надявам се капитанът да има добри новини — рече Нюкърк. — Нямам желание да оставам на този айсберг прекалено дълго.

— Това е ледник — поправи го Дерин. — А и докторката смята, че може и да се наложи.

Сред хората долу настъпи някакво раздвижване, след което вниманието на всички бе приковано към капитана, които излезе на снега.

— В шест часа тази сутрин приключихме с последната кръпка по мембраната — съобщи той. — Левиатан отново е херметизиран!

Хората, наредени по гръбнака, нададоха радостни викове и двамата кадети се присъединиха към тях.

— Доктор Бъск провери вътрешността и здравословното състояние на звяра изглежда достатъчно добро — продължи капитанът. — Още повече — нашите приятели, Машинистите, не успяха да пробият гондолите. Да, има много счупени прозорци, но инструментариумът ни е в отлична форма. Единствено задвижващите мотори се нуждаят от по-сериозен ремонт.

Дерин хвърли поглед на двигателя на левия борд — целият беше надупчен от куршуми, а на снега изтичаше машинно масло. Задните двигатели също изглеждаха зле. Германците бяха фокусирали огъня основно върху механичните части на кораба — типично мислене за Машинисти. Двигателят на десния борд беше под кита — смачкан в ледника, разбира се.

— Ще ни трябват два работещи двигателя, за да контролираме кораба — каза капитанът. — Поне части не ни липсват. — Замълча за кратко. — Така че най-основната ни задача ще бъде да подсилим кораба.

Ето, задава се, помисли си Дерин.

— За съжаление, нямаме достатъчно водород.

Сред екипажа се понесе несигурен шепот. Малките зверчета във вътрешността на кита произвеждаха водород, в крайна сметка — по същия начин, по който хората издишат въглероден диоксид. Дори след дълъг зимен сън корабът винаги си възстановяваше размера само в рамките на няколко дни.

Това обикновено бе толкова просто и всички някак пропускаха очевидното, че водородът не се появява от нищото. Той се доставя от пчелите и птиците на кораба.

Главният учен пристъпи напред.

— Алпите някога са били на дъното на древно море — започна той. — Ала сега тези върхове са най-високите в Европа и не са подходящи нито за човека, нито за животното. Ако се огледате ще забележите, че няма насекоми, няма растения, нито пък дребна плячка за нашите ята. В момента нашите фабрикати оцеляват, благодарение на запасите на борда. Докато те са живи, корабът ще може да преработва техните екскременти и бавно ще презарежда водородните си клетки.

— Екскременти? — прошепна Нюкърк.

— Т'ва е думата на учените за тор — обясни Дерин и Нюкърк се изсмя.

— Но при проектирането на Левиатан — продължи д-р Бъск, — никой от нас не си бе представял приземяване на толкова сурово място. И се боя, че равносметката е неоспорима — целият водород от запасите на кораба не е достатъчен, за да ни издигне във въздуха.

Сред тълпата се разнесе поредният шепот. Картината вече им се проясняваше.