Левиатан [bg]

— Аха, аз съм. Надявам се, че си добре.

— Не, благодарение на теб, неблагодарна малка свиня.

— Е това вече е малко грубо. Особено след като съм ти довел компания. — Дилан се поклони, махвайки с ръка към вратата. — Нека да ти представя д-р Нора Барлоу.

В стаята с широка крачка влезе още някой и очите на Алек се разшириха от удивление. Вместо авиаторска униформа, тя носеше натруфена рокля и малка черна шапка, а в ръката си държеше каишката на странно кучеподобно създание. Какво правеше жена на този кораб?

— Приятно ми е да се запознаем — каза тя. — Алек, нали така?

— На вашите услуги. — Докато се покланяше, странният звяр подуши Алек по ръката, а той се опита да не трепне. — Вие сте корабният лекар? Ако е така, то аз не съм ранен.

Жената се разсмя.

— Сигурна съм, че е така. Но аз не съм медицински доктор.

Алек се намръщи, после осъзна, че черната й шапка всъщност бе бомбе. Беше една от Дарвинистките учени, които фабрикуваха несъществуващи животни — тя реално практикуваше безбожната наука!

С ужас погледна надолу към създанието, което сумтеше при крачола на панталона му.

— Какво е това? Защо доведохте този звяр тук?

— О, не се страхувайте от Таса — отвърна жената. — Той е абсолютно безобиден.

— Нищо няма да ви кажа — заяви Алек, като се опитваше да прикрие страха в гласа си. — Не ме е грижа дали това безбожно създание ще ми направи нещо.

— Какво? Таса ли? — Дилан се изсмя. — Предполагам, че може да те изближе до смърт. А той е абсолютно естествен вид, между другото. Нарича се тилацин.

Алек се вторачи в момчето.

— Тогава любезно те моля да го махнеш от мен.

Дарвинистката се настани на един стол в горния край на наклонената каюта и го загледа с надменно изражение.

— Съжалявам, че Таса ви кара да се чувствате неудобно, но няма къде да отиде. Германските ви приятели превърнаха кораба ни в пълен хаос.

— Аз не съм германец.

— Не, вие сте австриец. Но германците са ваши съюзници, нали така?

Алек не отговори. Жената просто гадаеше.

— И какво прави един млад австриец толкова високо в тези планини? — продължи тя. — Особено сега — във време на война?

Взря се в д-р Барлоу, чудейки се дали си заслужава опита да я обори. Въпреки че беше жена, тя бе и учен, а Дарвинистите боготворяха науката. Може би имаше някаква власт на този кораб.

— Няма значение защо съм тук — каза, като се опитваше да вложи в гласа си повелителния тон на баща си. — Онова, което има значение, е, че трябва да ме пуснете да си вървя.

— И защо трябва да правим това?

— Защото ако не го сторите, семейството ми ще дойде да ме прибере. И трябва да ми повярвате, че не бихте желали това да се случи!

Д-р Барлоу присви очи. Офицерите на кораба се бяха присмели на заплахите му. Но тя го слушаше.

— Значи семейството ви знае, че сте тук — попита. — Те ли ви изпратиха при нас?

Той поклати глава.

— Не. Но те ще се досетят съвсем скоро. Нямате много време, за да ме пуснете.

— Ах да… времето е от значение. — Жената се усмихна. — Значи семейството ви живее тук наблизо?

Алек се намръщи. Нямаше намерение да издава това.

— В такъв случай предполагам, че трябва да ги открием, и то бързо. — Обърна се към Дилан. — Какво предлагате, господин Шарп?

Младият авиатор надигна рамене.

— Предполагам, че бихме могли да тръгнем по следите му в снега. Може би да поднесем подарък на мамчето му, за да забравим лошите чувства.

Алек изгледа момчето с хладен поглед. Едно нещо бе да те предадат, а съвсем друго да те правят за смях.

— Внимавах за следите си. А дори да успеете да откриете семейството ми, ще ви посрещнат само куршуми. Те мразят непознатите.

— Ама че необщителни хора — обади се д-р Барлоу. — И все пак са ви наели преподаватели по английски и то от най-висока класа.

Алек се обърна отново към люка и пое дълбоко въздух. Маниерите и изказът му го издаваха за пореден път. Беше вбесяващо.

Жената продължи, удивена от това, че той се разстрои.

— Предполагам, че ще се наложи да използваме други средства, господин Шарп. Дали да не представим Алек на младите ни Хъкслита?