Левиатан [bg]

— Боже мили — измърмори.

— Великолепно, нали? — попита Дилан.

— Великолепно? — Гърлото на Алек се сви при тази дума, а в устата си почувства остър вкус. Сегментираните арки около него всъщност представляваха гигантски гръбнак! — Това е… отвратително. Намираме се във вътрешността на животно!

Изведнъж наклонената пътека под краката му му се стори хлъзгава и нестабилна.

Дилан се разсмя и се обърна да помогне на д-р Барлоу да излезе от отвора.

— Е, да, но кожите на вашите цепелини са направени от вътрешности на добитък. То е същото като да си във вътрешността на животно, нали? Както и това да носиш кожено яке!

— Но това животно е живо! — извика Алек.

— Вярно — отвърна Дилан, крачейки по металната пътека с Таса. — А да си във вътрешността на мъртво животно е много по-ужасно, ако се замислиш. Вие, Машинистите, сте странни хора.

Алек не си направи труда да отвръща на тези безсмислици. Беше прекалено зает да гледа в краката си и да не излиза от линията точно по средата на пътеката. Беше наклонена повече от останалата част на кораба и мисълта да се подхлъзне и реално да докосне розовите вътрешности на това безбожно чудовище, беше непоносима.

— Съжалявам за миризмата — каза Дилан, — но това е храносмилателният тракт на зверчето.

— Храносмилателен тракт? Да не би да ме водите, за да ме яде?

Дилан се разсмя.

— Да, бихме могли да използваме водорода ти!

— Хайде, хайде, господин Шарп. Не ми давайте такива идеи — намеси се д-р Барлоу. — Само искам да покажа на Алек колко лесно можем да открием семейството му.

— Добре — каза Дилан. — А ето го и Хъкслито!

Алек примижа в полумрака. Забеляза плетеница от въжета пред тях. Бавно се полюшваха напред и назад, като върбови клонки на вятъра.

— Погледни по-нависоко, глупчо! — рече Дилан.

Алек се принуди да проследи висящите въжета нагоре по гнусните розови стени. Един силует се носеше горе в мрака — закръглен и неясен.

— Ехо, зверче! — извика Дилан, а едно от въжетата като че помръдна в отговор, навивайки се като котешка опашка.

Това не бяха никакви въжета…

Алек преглътна.

— Какво е това нещо?

— Не ме ли слушаше? — отвърна Дилан. — Това е Хъксли, нещо като медуза, пълна с водород. А май е и пораснало. Гледай сега!

Той хукна към висящите въжета — или пипала? — и сграбчи няколко, вдигайки крака, за да се залюлее успоредно на пътеката. Останалите пипала се извиваха и гърчеха, но Дилан се качваше все по-нагоре, издърпвайки закръгления силует надолу към себе си. Алек сега ясно виждаше кожата, направена от парчета. Беше покрита с мехури — като пришки или като брадавиците върху жабешка кожа.

И все пак, въпреки ужаса си, Алек бе запленен от извънземната грация на филизите. Звярът сякаш бе нещо от дебрите на океана или от някой сън. Чувстваше се едновременно погнусен и хипнотизиран, докато го наблюдаваше.