Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 109
Перейти на страницу:

— Какво точно означава това?

— Означава, че е адски важна. Приземихме се в Риджънт парк само, за да я вземем. Тя ще накара стареца да я послуша.

— Хубаво. — Минаха покрай цяла поредица люкове и Алек се загледа в просветляващото небе. — Семейството ми скоро ще е тук.

Дерин завъртя очи.

— И ти се мислиш за голямото добрутро, нали?

— Моля?

— И ти се смяташ за някой много важен — обясни бавно Дилан, сякаш разговаряше с идиот. — Сякаш си много специален.

Алек изгледа момчето и се зачуди какво да каже. Всъщност нямаше смисъл да го обяснява, той наистина беше специален — наследник на империя от петдесет милиона души. Дилан нямаше да разбере какво има предвид.

— Може да се каже, че съм отгледан в необичайна среда.

— Явно си единствено дете.

— Ами… да.

— Ха! Знаех си — викна Дилан. — Значи мислиш, че семейството ти ще се хвърли срещу сто човека военни, само за да прибере теб?

Алек кимна и отвърна просто:

— Ще го направят.

— Да му се не види! — Дилан поклати глава и се разсмя. — Родителите ти сигурно много са те разглезили.

Алек се извърна и отново тръгна по коридора.

— Предполагам, че е било така.

Било? — Дилан изтича, за да го настигне. — Чакай малко, родителите ти са мъртви?

Отговорът на Алек заседна в гърлото му и той осъзна нещо много странно. Майка му и баща му си бяха отишли преди месец, но тази част — да го каже на някого, беше нещо съвсем ново. Екипажът на Бурехода знаеше истината преди него, в крайна сметка.

Не посмя да се обади. Дори след толкова време, с произнасянето на тези думи рискуваше да загуби контрол над празнотата вътре в себе си.

Успя само да кимне.

Странно, но Дилан му се усмихна окуражаващо.

— И моят татко си отиде! Това е наистина най-ужасното нещо, нали?

— Да, така е. Съжалявам.

— Поне майка ми е още жива. — Момчето надигна рамене. — Но се наложи да я разочаровам. Не разбираше желанието ми да стана войник.

Алек се намръщи.

— Коя майка не би искала синът й да бъде войник?

Дилан прехапа устни и отново надигна рамене.

— Малко е сложно. Татко щеше да ме разбере, ама…

Гласът му заглъхна докато минаваха през една голяма стая с дълга маса по средата, а студеният вятър проникваше вътре през грамаден счупен прозорец. Дилан спря и застана за миг на място, загледан в небето, което добиваше металически, червеникавосив цвят. Тишината натежа и на Алек за стотен път му се прииска да бе наследил дарбата на баща си да казва правилното нещо в правилния момент.

Най-накрая прочисти гърло.

— Радвам се, че не те застрелях, Дилан.

— Аха, и аз също — отвърна простичко момчето и се извърна. — А сега да носим тези комплекти на доктора и да видим какво става с господин Ригби.

Алек го последва с надеждата, че г-н Ригби, който и да бе той, е все още жив.

Двадесет и седем

Тридесет минути по-късно Дерин вече беше на гръбнака и се връзваше за пилотската седалка на най-голямото Хъксли на Левиатан. Беше изтощена и полузамръзнала, но за пръв път от крушението насам нещата изглеждаха под контрол.

Тя и Алек бяха открили г-н Ригби в лечебницата — беше жив и изглежда се чувстваше добре — раздаваше заповеди от леглото. Беше пронизан от куршум, който някак бе успял да подмине важните органи, без да ги засегне. Според хирурга на кораба щеше да изпълнява отново служебните си задължения след седмица.

В лечебницата ги беше открил един вестоносен гущер, който им обясни плана на капитана с гласа на д-р Барлоу — добре въоръжена група от екипажа щеше да придружи Алек под бяло знаме, но не и преди да се провери с Хъксли каква е обстановката наоколо. Така че Алек бе оставен да гледа яйцата, а Дерин беше на гръбнака, готова да се издигне.

Затегна ремъците през раменете си и погледна нагоре към Хъкслито. Животинчето изглеждаше здраво, а мембраната му лъщеше опната в разредения планински въздух.

Добре беше поне за една миля височина. Ако семейството на Алек наистина живееше в долината, Дерин веднага щеше да ги види.

— Господин Шарп! — повика го някой от фланга. Беше Нюкърк, който усмихнато се катереше към нея. — Вярно е — жив си!

— Разбира се, че съм жив! — отвърна Дерин и се усмихна. Г-н Ригби й бе казал, че Нюкърк не е ранен, но беше хубаво да го види с очите си.

Изкачи се тичешком до нея, понесъл в ръка бинокъл.

— Навигаторът ти изпраща това заедно с комплиментите си. Това е най-хубавият му бинокъл, затова гледай да не го счупиш.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)