Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 109
Перейти на страницу:

Таса тичаше под Дилан, докато той се люлееше, захапваше ботушите му и лаеше. Момчето се смееше, катерейки се нагоре, придърпвайки издутото създание все по-надолу, докато накрая едва не докосна отвратителната му кожа.

Най-после го пусна и се приземи върху металната пътека с дрънчащ удар. Ядосаните пипала се увиха около него, докато създанието се изстрелваше обратно нагоре към вътрешностите на кораба.

— Това вече заяква — обади се д-р Барлоу. — Съвсем скоро ще бъде готово.

— Готово за какво? — попита меко Алек.

— Да ме носи — усмихна се Дилан. — Големите могат да вдигнат човек на височина от една миля! Имаме няколко възрастни Хъкслита по-навътре.

Алек се вторачи в съществото. Цяла миля… повече от километър и половина. От такава височина лесно щяха да различат квадратната форма на замъка и дори да забележат Бурехода, стоящ в двора.

— Виждам, че вече разбирате, Алек — каза д-р Барлоу. — Много скоро ще открием семейството ви. Може би ще ни спестите тази подробност.

Алек бавно си пое дъх.

— И защо да ви помагам?

— Вие вече се опитахте да ни помогнете — отвърна тя. — И да, знам, че са се отнесли непростимо към вас, вместо благодарност. Но не можете да ни вините, че сме подозрителни. В крайна сметка сме във война.

— Че защо тогава ще си създавате повече врагове, отколкото имате в момента?

— Защото се нуждаем от помощта ви — от помощта на семейството ви. Без нея може всички да загинем.

Алек погледна жената право в очите. Беше съвсем сериозна.

— Не можете да поправите кораба, нали?

Д-р Барлоу бавно поклати глава, а Алек се извърна.

Ако Дарвинистите наистина бяха в капан тук, единственият начин да ги спаси, беше да им предостави замъка и всички негови запаси. Това или да ги остави да умрат от глад. Ала можеше ли да замени сигурността на собствените си хора, дори може би на цялата империя в бъдеще, за стотина живота?

Трябваше да разговаря с Волгер.

— Пуснете ме — каза. — И ще видя какво мога да направя.

— Може би ако ни заведете до дома ви? — рече д-р Барлоу. — Под бяло знаме, за да предотвратим всякакви неприятности.

Алек помисли за миг и кимна. Така или иначе щяха да открият замъка.

— Добре. Но нямаме много време.

— Ще говоря с капитана. — Щракна с пръсти да повика Таса. — Господин Шарп, вярвам, че имате задължения в машинното.

— Да, госпожо, — отвърна Дилан. — Ами Алек? Да го заключа ли отново?

Д-р Барлоу погледна към Алек.

Bella gerant alii[8]?

Алек кимна отново.

— Това не е моята война.

Жената му се усмихна и поведе Таса.

— Мисля, че можем да имаме доверие на Алек да не се развихри, господин Шарп. Чувствайте се свободен да го заведете с вас в машинното. Той е едно добре възпитано момче.

Тя и Таса изчезнаха в полумрака, а полюшващите се пипала на Хъкслитата продължаваха да се вият.

— Разбра ли какво каза? — попита Дилан. — Това май беше нещо на езика на учените?

Алек завъртя очи.

— Казва се латински, невежа такъв. А  "Bella gerant alii" означава "Нека другите водят войни". Каза това, за да не се налага да се бием помежду си.

— Знаеш латински? — разсмя се Дилан. — Ти си голямо конте, а?

Алек отново се смръщи, осъзнавайки поредната грешка.

— Аз съм глупак, това съм аз.

Д-р Барлоу все още го изпитваше, докато се опитваше да разбере кой и какво всъщност е. Синът на някой контрабандист или на планински селянин нямаше да разбира латински, нито пък щеше да е в състояние да отговори, без да му мигне окото.

Странното беше, че фразата, която бе произнесла, бе част от стара поговорка за Хапсбургите — за това как са се сдобивали с повече земи чрез сключване на бракове, отколкото чрез война. Мисли ли четеше, освен че беше учен?

Колкото по-скоро се махнеше от тези Дарвинисти, толкова по-добре.

Двадесет и шест

Докато се връщаха към отвора, Дилан каза:

— Дамата сигурно мисли, че си някой специален.

Алек го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Машинното е с ограничен достъп.

Дилан се наведе и прошепна:

— Там има нещо адски странно.

Алек не отговори, замислен какво изобщо би могло да бъде квалифицирано като странно в тази какофония от мерзости. През последните няколко часа беше видял достатъчно неестествени създания за целия си живот.

— Но предполагам, че няма проблем — продължи Дилан. — Предвид това как реши да ни помогнеш.

— Не и благодарение на теб.

Дилан спря.

— Това пък какво трябваше да означава?

вернуться

8

От средата на късното средновековие, Австро-унгарската империя е имала политиката да прави коалиции посредством сключване на бракове. На латински мотото на тази политика било "Bella gerant alii, tu felix Austria, nube!» или "Нека другите водят войни — а ти, щастлива Австрия, жени се!» — Бел.прев.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)