Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Скъпо е да чистиш след себе си — отвърна Тойвонен.
46
След срещата с Тойвонен Холт извървя пеша пътя до жилището си на Юнгфрюдансен в Солна, пътьом се отби да напазарува. Апартаментът ѝ се намираше само на два километра от полицейското управление и имаше ли възможност, тя предпочиташе да се разходи до дома. В ден като този го направи с удоволствие. Слънце на синьото безоблачно небе, 26 градуса и шведското лято в разгара си, макар и още в края на май.
Откакто стана началник на полицейското управление на Вестерурт, все по-често мислеше за него като за свое кралство или може би „краличество“, и колко бе важно да бъде добър и просветен монарх, който брани реда и справедливостта, и всички хора, които живееха тук. Холт Каунти, помисли си Холт, защото май така би се наричало, поне на разговорен език, ако сега бе жена шериф в Средния запад или южните щати.
Над 350 квадратни километра вода и суша от Меларен на запад до Едсвикен и Салтшон на изток. Между старите митници към вътрешността на Стокхолм на юг, Северна Нерва, Якобсберг и външния архипелаг на Меларен на север. Краличество с над 300 000 поданици. Пет-шестима милиардери, неколкостотин милионери, няколко десетки хиляди бедняци, принудени да живеят на социални помощи. Плюс всичките обикновени хора между едните и другите.
Кралство с 500 полицаи, мнозина от които с право смятани за най-успешните в страната. Разбира се, и Еверт Бекстрьом. Плюс всичките съвсем обикновени, нормални колеги помежду им.
Понастоящем огнебълващият дракон бе забил нокти в нейната земя, нейната отговорност. Четири убийства за една седмица. Толкова, колкото по принцип биха се случили за цяла година в район, който все пак се смяташе за един от най-криминогенните в държавата.
Нуждая се благороден рицар на бял жребец, който да убие дракона заради мен, помисли си Холт и се разсмя при мисълта какво ли би се случило, ако го изрече на глас на някое съвещание на обединението на полицайките, в чиято управа членуваше.
Онзи, който убие дракона, ще получи принцесата и половината кралство, помисли си Холт и се подсмихна, и ако това е някой от местните колеги, то малката Магдалена Ернандес май е доста подходяща за ролята на принцеса, прецени тя. Поне ако колегите от мъжки пол гласуват по въпроса.
Тя самата е твърде стара, наесен ще навърши 48, въздъхна Холт. При това си има мъж, с когото се чувства все по-добре. Дори беше влюбена, може би направо го обичаше, макар досега да бе правила опити да прогони тези мисли. Стига ми моят бял рицар да убие дракона и заради мен, помисли си.
Онзи, който убие дракона, ще получи принцесата и половината кралство, закри темата Ана Холт и си кимна за взетото решение.
И бих предпочела да го стори веднага, помисли си комисарката на Вестерурт.
47
В петък криминален инспектор Алм бе замислил да духне от работа малко по-рано. Нали уикендът така или иначе щеше да настъпи само след няколко часа, а бе затрупан с работа, преди да получи възможност да му се наслади на пълно спокойствие заедно със скъпата си съпруга и двама близки приятели, които бяха поканили на вечеря.
Не че се случваше нещо особено. Техният случай явно си се развиваше с очакваното темпо повече или по-малко без неговото съдействие. Да, ненадейната смърт на Акофели безспорно бе усложнила нещата, но те със сигурност щяха да се наредят, само трябваше спокойно да обмисли всичко. За съжаление, всичките му надежди рухнаха и дори не успя да мине през магазина за алкохол, както бе обещал. Така че се наложи да звънне на жена си и да се скарат по въпроса, преди тя най-сетне да отстъпи и да свърши всичко, което той трябваше да направи.
Един час след обяда, когато почти си бе събрал нещата, подготвяйки оттеглянето си през най-удобния заден изход, му се стовари непредвидено посещение, а когато най-накрая се прибра у дома, гостите вече го очакваха, насядали в дневната. Жена му дрънчеше с чаши и чинии в кухнята, а погледът, с който го удостои, никак не бе милостив.
— Здравей, скъпа — поде Алм, навеждайки се да я целуне.
Поне по бузата, помисли си той.
— Ако криминалният инспектор се погрижи за нашите гости, ще гледам да им осигуря нещо за пиене — заяви жена му и извърна глава.
— Разбира се, скъпа — отвърна Алм.
Какъв невероятно шибан ден, си каза.
— С какво мога да ти помогна, Сепо? — попита Алм, кимна любезно на Сепо Лаурен и непринудено си погледна часовника. Май е най-добре да го запише на касетофона, мина му през ума, та нагласи устройството на бюрото. Нали момчето не беше съвсем с всичкия си, човек никога не може да знае. — С какво мога да ти помогна, Сепо — повтори с усмивка.