![Кодът на Луцифер [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/9/kodt-na-lucifer-bg-download.jpg)
Кодът на Луцифер [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546552518
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Луцифер [bg]». Краткое содержание книги:
— Сядай. — Олимпия махна към един стол, а самата тя коленичи пред библиотеката си. — Ако искаш да скриеш нещо в кабинета си, къде би го скрил?
— На най-ниската полица — отвърна веднага Лурдс. — Останалите преподаватели вероятно ще са прекалено стари и прекалено дебели, за да го вземат. А младите колеги ще са прекалено горди, за да го търсят.
Въпреки притеснението си Олимпия се разсмя.
— А и повечето не са достатъчно атлетични, за да се изправят бързо. Така че, ако вземат да ровят, ще ги хванеш.
Лурдс сложи раницата си между стола и библиотеката, за да не му пречи, и седна.
— Носиш ли книгата?
— Да.
— Но не си записал превода.
— Не.
— Не го записвай изобщо. Не искам да попадне в неподходящи ръце.
— И чии ръце са неподходящи?
— Като начало, на мъжете, с които си се срещнал в катакомбите.
— Те знаят за Свитъка на радостта, така ли? — попита Лурдс.
— Разбира се, че знаят за Свитъка на радостта. Защо мислиш, че се опитаха да те отвлекат?
— Всъщност те наистина ме отвлякоха.
Олимпия откри това, което търсеше, изправи се и се върна на бюрото си.
— Това не е книга — отбеляза Лурдс.
— Това е флаш памет. По-добро е от книга.
Лурдс изсумтя с отвращение.
Това му спечели остър укорителен поглед. Тя размаха флашката под носа му.
— На това устройство мога да нося повече книги, отколкото можеш да набуташ в тази стая.
Лурдс подигравателно вдигна ръка, че се предава. Предпочиташе книгите, обичаше миризмата и тежестта им, както и солидната брънка към миналото, която представляваха. От книгата можеше да разбере повече, отколкото от електронния документ. Книгата поднасяше лично изживяване на читателя.
Олимпия пъхна флашката в порта на компютъра и я отвори. Обърна широкоекранния монитор към Лурдс и попита:
— Запознат ли си с Йоан от Патмос?
Това изостри вниманието на Лурдс. Не знаеше какво да очаква, но точно това име със сигурност не беше очаквал.
— Свети Йоан Богослов ли? — попита той.
— Именно. — Олимпия не откъсваше поглед от него. — Както казах, Томас, става дума за нещо много голямо и важно.
— Кажи ми, че не сме изгубили обекта — изръмжа полковник Антъни Екарт, докато крачеше по коридорите на колежа. Студентите бързо се отдръпваха от пътя му. Беше свикнал на подобна реакция. От пръв поглед изглеждаше като човек, с когото не ти трябва да си имаш работа.
Четирийсет и няколко годишен, той се поддържаше във форма със строга диета и физически упражнения. Винаги когато можеше, дори и по време на задача, тичаше по 15 километра на ден и тренираше здраво. Когато не беше ангажиран, отиваше във фитнес залата и доджото7, в която и страна да се намираше.
Беше висок метър и деветдесет по чорапи и носеше яке с размер XXL. Напоследък ходеше с гладко обръсната глава. Белезите по тила и по лицето му придаваха свиреп вид и плашеха хората.
За да се слее с тълпата в колежа, сега носеше черни джинси, черно поло и спортно сако, скроено така, че да скрива полуавтоматичния дългоцевен колт, който носеше под мишницата си. В ръкопашна схватка не му трябваше оръжие. Знаеше над сто начина да убие човек с голи ръце.
— Не сме го изгубили — отвърна Джъд Мейфийлд в слушалката, която Екарт носеше. — Мъжът влезе в сградата. Всички изходи са завардени. Още не е излязъл.
Екарт крачеше колкото се може по-бързо, без да пропуска да надникне в стаите по коридора. От време на време студенти и преподаватели срещаха погледа му, но бързо отвръщаха очи.
— Вързахме ли се вече към охранителната система на колежа? — попита Екарт.
— Тъй вярно — отвърна Бил. Той беше компютърният спец в отряда. — Ако изпищи, ще разберем.
Следващата врата беше затворена. Екарт се приближи и завъртя топката, но се оказа заключено. Изруга тихо и бръкна в джоба на якето си за пневматичния пистолет. Не по-дълго от обикновена отвертка, устройството имаше пневматични заряди, които избиваха бързо болтовете.
Екарт притисна дулото към ключалката и натисна копчето. Заглуши силния трясък на инструмента с тялото си и усети как ръката му подскочи, но допълнително приложената сила изстреля заключващия механизъм в стаята. Екарт отвори вратата и надникна дали Лурдс не се крие вътре.
7
Тренировъчна зала за японските бойни изкуства. „Доджо“ буквално означава „място на пътя“ на японски. — Б.пр.