Списъкът на съдията

Марджи Фрейзър беше в стая 232 от отсрещната страна на коридора, а тази до нейната, 234, беше празна. За да се упражни, той нареди на Рейф да отключи вратите на всички стаи, после отиде до стая 234 и я отвори с едно завъртане на топката. Върна се в стаята си, отново заключи всички врати и подреди инструментите си върху евтиния скрин: внимателно остави шишенце с етер, микрофибърна кърпа, фенерче и телена кука. Пъхна всичко това в предните джобове на елека, който носеше в такива специални случаи. До чантата с инструментите си подреди спринцовка и шишенце с кетамин — силен барбитурат, използван за анестезия.

Изпъна гръб, пое си няколко пъти въздух и си напомни две важни истини: първо, че няма избор, и второ, че няма право на провал.

Беше 3:18 ч. на 26 април, събота.

От лаптопа нареди на Рейф първо да отключи всички врати, после да прекъсне електричеството. Мотелът потъна в мрак. Стиснал фенерчето между зъбите си, Баник отвори вратата на стаята си, прекоси коридора, тихо завъртя топката на стая 232, плъзна резето с помощта на телената кука, открехна вратата около половин метър, коленичи, угаси фенерчето и пропълзя в стаята. Доколкото можеше да прецени, до този момент не беше вдигнал никакъв шум.

Тя спеше. Заслуша се в тежкото й дишане и се усмихна, защото вече знаеше, че останалото ще бъде лесно. Пипнешком се приближи до леглото й, извади от джоба на елека си микрофибърната кърпа, напоена с етер, включи фенерчето и я нападна. Джери спеше на една страна и не подозираше нищо, докато една тежка длан не затисна устата й с кърпа. Омаломощена, стресната и ужасена, тя се опита да се отскубне, но нападателят й беше силен и имаше сериозно предимство. Последното, което Джери запомни, беше сладникавият вкус на онова, с което беше напоена кърпата.

Той провери коридора — тъмно като в рог, никъде не се чуваха гласове. Замъкна я в стаята си и я сложи на леглото, после се върна пред лаптопа и отново пусна електричеството.

За пръв път я виждаше. Средна на ръст, слаба, може би дори хубава, но очите й бяха затворени и му беше трудно да прецени. Беше си легнала с черен клин и избеляла синя тениска, може би готова за светкавично бягство. Баник изтегли със спринцовка 500 мг кетамин и го инжектира в лявата й ръка. Лекарството щеше да я упои за три-четири часа. Той притича до нейната стая, взе маратонките й и тънко яке, забеляза пистолета на нощното шкафче — автоматичен деветмилиметров — и за част от секундата се зарадва на късмета си, че тя не го беше използвала.

Джипът му беше паркиран възможно най-близо до аварийното стълбище. Той остави вътре сака си, отвори багажника, огледа паркинга и като не забеляза нищо, се върна в стаята си. Застана пред лаптопа, отново спря електричеството, увери се, че всички охранителни камери са изключени, и едва тогава вдигна Джери от леглото, метна я през рамо, изпуфтя и закрачи по коридора и надолу по стълбите. Спря в края на сградата, за да се озърне отново, не забеляза никакво движение, никакви фарове и бързо се промъкна до джипа си.