Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
„Дори вятърът е в състояние да ги руши — мислеше си Изидор. — На този етап — преди да изчезне времето. Ах, да можех само да си спомня как да се изкача от тук — той вдигна глава нагоре, но не видя нищо, за което да се хване. — Мерсер — повика Изидор. — Къде си сега? Това е гробищният свят и аз отново съм тук, но този път теб те няма.“
Нещо лазеше по крака му. Джон се наведе и го потърси пипнешком. Откри го лесно, защото съществото не можеше да се придвижва бързо. По пода бавно и мъчително пълзеше с оцелелите си крака осакатеният паяк. Джон го вдигна и го задържа на дланта си. „Костите, — помисли си той, — се обличат отново в плът, и паякът оживява. Мерсер трябва да е наблизо.“
Отново полъхна вятър и останалите кости се разпаднаха със сух пукот, но той вече долавяше присъствието на Мерсер.
„Ела при мен — призова го Джон. — Изпълзи по крака ми, или намери някакъв начин да стигнеш до мен, Мерсер.“
После повтори на глас:
— Мерсер!
По цялата равнина бавно настъпваха бурени, пробиваха си отвори в стените около него и гнездяха вътре превръщайки се в собствените си спори. А тези спори нарастваха, пропукваха се и разцъфваха — сред прогнилата стомана и парчетата от бетон, които до скоро оформяха стените. И когато стените изчезваха, оставаше само пустотата. Пустотата оставаше дори когато изчезваше всичко останало. С изключение на мрачната, невзрачна фигура на Мерсер. Старецът се беше изправил пред Джон със смирено изражение на лицето.
— Наистина ли небето е нарисувано? — запита го Изидор. — Вярно ли е, че при голямо увеличение се виждат отпечатъците от четката?
— Да — отвърна Мерсер.
— Но аз не ги виждам.
— Защото си прекалено близо — рече Мерсер. — Трябва да гледаш отдалеч, както правят андроидите. Тогава ще имаш по-добра перспектива.
— Затова ли твърдят, че ти си една фалшификация?
— Това е вярно — каза Мерсер. — Те не лъжат и изследването, което са извършили е истинско. От тяхна гледна точка аз съм само един стар, пенсиониран актьор на име Ал Джери. Така че, разобличенията им не са измислени. Те дойдоха вкъщи и ме разпитаха и аз им казах онова, което искаха да научат, а то е всичко.
— Дори и за уискито?
Мерсер се усмихна.
— Но това също е истина. Те си свършиха добре работата и от тяхна гледна точка разобличенията на Бъстър Приятелчето звучаха напълно убедително. Но сега ще им е доста трудно да разберат защо нищо не се е променило, защо ти си тук и аз съм с теб — Мерсер вдигна ръка към познатата сцена на безлюдния, стръмен хълм зад тях. — Аз те пренесох тук от гробищния свят и ще продължавам да те издигам нагоре, докато сам не пожелаеш да се откажеш. И докато не престанеш да ме търсиш, аз също няма да престана да те откривам.
— Това за уискито никак не ми хареса — рече Изидор. — Беше отвратително.
— Така е, защото си човек с високи морални принципи. А аз не съм такъв. Аз не смея да съдя никого, дори самия себе си — Мерсер протегна към него стиснатата си десница. — Преди да забравя, тук имам нещо за теб — той разтвори пръсти. В гънките на дланта му се беше свил осакатеният паяк. Само че сега всички крачета си бяха на мястото.
— Благодаря — Изидор внимателно взе паяка. Той понечи да каже още нещо, но…
Неочаквано засвири сигналът на алармената сигнализация.
— В сградата има наемен ловец! — изръмжа Рой Бети. — Изгасете всички светлини. Откъснете го от генератора — той трябва да е до вратата, когато се появи ловецът. Хайде — дръпнете го!
19
Изидор сведе поглед надолу и видя ръцете си, стиснали дръжките на емпатичния генератор. Докато се блещеше в тях светлините в хола на неговия апартамент неочаквано изгаснаха. В кухнята Прис посягаше към настолната лампа.
— Слушай, Джон — прошепна в ухото му Ирмгард, стиснала рамото му с пръсти, чиито нокти се забиваха болезнено в плътта му. Изглежда не осъзнаваше какво върши, в бледата нощна светлина, която падаше от прозореца лицето й изглеждаше разкривено, асиметрично. Приличаше на гротескно оформена чиния с тънки, сгърчени, лишени от клепачи очи. — Трябва да застанеш до вратата. И когато почука — ако въобще почука — ще му покажеш удостоверението си и ще му кажеш, че апартаментът е твой собствен и че тук не живее никой друг освен теб. А ако настоява да влезе, поискай да видиш ордер за обиск.
Застанала недалеч от него, с изпънато от напрежение тяло, Прис зашепна развълнувано:
— Не го пускай да влезе, Джон. Говори му, направи каквото можеш, само не го пускай да влезе. Знаеш ли какво може да направи един наемен ловец, като влезе тук? Разбираш ли какво ще стори с нас?