Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Прис, искам да гледам Бъстър Приятелчето на твоя телевизор — продължаваше Рик. — Важно е, нали казаха, че Мерсер не съществувал. Карам фургон на Ветеринарната лечебница „Ван Неес“, притежание на мистър Ханибал С-с-слоут — Декард демонстративно заекна. — Х-х-хайде, отворете вратата. Този апартамент е мой — той почака малко и после вратата се открехна. В мрака зад нея се мярнаха две фигури с размити очертания.
— Първо трябва да ни подложите на тест — проговори по-малката от двете фигури.
— Вече е късно — каза Рик. По-високата фигура блъсна вратата и се опита да включи някакъв уред. — Не — извика Рик. — Трябва да вляза — той остави Рой Бети да стреля пръв, отскочи назад и лъчът премина край него. — С този изстрел, — заяви Рик — изгубихте законното си право на проверка. Трябваше да настоявате за провеждане на войт-кампфовия тест. Но сега вече е късно — Рой Бети стреля повторни, не улучи, сетне захвърли лазера и побягна във вътрешността на апартамента. Може би там беше приготвил още някоя изненада.
— Значи Прис не успя? — попита мисис Бети.
— Прис не съществува — отвърна той. — Има само Рейчъл Роузен и ще я има — отново и отново.
Той забеляза очертанието на пистолет в ръката й. Значи Рой не беше захвърлил лазера, а й го беше подал, отстъпвайки навътре за да го примами след себе си, а Ирмгард да го застреля отзад, в гърба. — Съжалявам, мисис Бети — произнесе той и я застреля.
От съседната стая долетя яростният вик на Рой Бети.
— Да, ти я обичаше — заговори Рик. — А аз обичах Рейчъл. А онзи, особеният, обичаше другата Рейчъл — той вдигна лазера и простреля Рой Бети. Тялото на едрия мъж полетя назад, претърколи се през кухненската маса като чувал с безброй чупливи играчки и се срина на пода сред поток от чинии и стъклария. Няколко неизгорели рефлексни електронни вериги го накараха да потрепне в последни конвулсии, но то вече беше мъртво. Рик се обърна и погледна към трупа на Ирмгард Бети.
„Ето че отстраних и последния — помисли си той. — Шест в един ден, това е почти рекорд. А сега, след като всичко свърши, мога най-сетне да се прибера у дома, при Айран и моята коза. И вече да не мисля за пари.“
Той приседна на кушетката, заслушан в тишината на стаята, изпълнена с неподвижни, застинали предмети, и тогава на вратата застана Изидор.
— По-добре не гледай — посъветва го Рик.
— Видях я на стълбите… Прис — по лицето на особения се стичаха сълзи.
— Не го взимай толкова навътре — каза Рик. Той стана, полюшвайки се, леко замаян. — Къде ти е видеофона?
Особеният не отговори, продължаваше да стои неподвижно и да го гледа. За Рик не оставаше нищо друго, освен сам да открие видеофона и да се свърже с Хари Брайън.
20
— Чудесно — кимна Хари Брайън след като изслуша доклада. — Е, сега вече можеш да си починеш. Ще изпратим патрулна кола за да прибере телата.
Рик Декард затвори.
— Андроидите са невероятно глупави същества — обърна се той към пилешката глава. — Рой Бети не можеше да ме отличи от теб. Полицията съвсем скоро ще пристигне и ще почисти всичко. Ако искаш, изчакай в някой от съседните апартаменти докато свършат. Едва ли ще ти е приятно да видиш гледката.
— Н-напускам тази с-сграда — отвърна Изидор. — Ще се преместя в центъра, където ще м-мога да виждам повече хора.
— Струва ми се, че в сградата, която обитавам има свободни апартаменти — предложи му Рик.
— Н-не искам да живея б-близо до теб — заекваше мъчително Изидор.
— Тогава излез в коридора, или се качи на горния етаж. Не стой тук.
Особеният пристъпваше от крак на крак в нерешителност, по лицето му преминаха цяла гама от неми изображения, най-сетне той се извърна и изтича навън, оставяйки Декард сам.
„Проклета работа — мислеше си Рик. — Сякаш съм белязан, като глад или чума. И където и да ида, проклятието е винаги с мен. Както го каза Мерсер — създаден съм за да върша зло. Всичко което извърших, още от самото начало беше зло. Както и да е, време е да се прибирам вкъщи. Може би след като прекарам известно време с Айран ще забравя за всичко.“
Когато най-сетне се спусна над своята сграда, на покрива го посрещна Айран. Имаше странен, измъчен и променен вид, никога през всичките тези години, прекарани заедно не я бе виждал да изглежда така.
Декард я прегърна през рамо и рече:
— Успокой се. Всичко свърши. Мислех си, че Хари Брайън сигурно ще може да ме прехвърли в някой друг отдел…
— Рик — прекъсна го тя. — Трябва да ти кажа нещо. Ужасно съжалявам, но козата е мъртва.
Кой знае защо това не го изненада особено, а само го накара да се почувства още по-зле, сякаш някой бе стоварил допълнителна неимоверна тежест на плещите му. — Мисля, че в договора се предвиждаше гаранция, в случай, че в срок от деветдесет дни след продажбата животното се разболее…