Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
Настъпи моментна тишина, после се разнесе друг, също така равнодушен глас:
— Къщата на Ларк авеню в самите покрайнини на града, където не живееше никой друг, освен самия Ал Джери, се оказа порутена и занемарена постройка. Поканиха ни да влезем в стаята, която миришеше на застояло, а подът беше покрит с гъст слой кипъл. Още при влизането аз внимателно сканирах телепатически мъглявото, объркано и изпълнено с противоречиви мисли съзнание на седналия насреща Ал Джери.
— Чуйте — каза развълнувано Рой и се приведе на ръба на креслото, сякаш се готвеше да скочи.
— Открих без затруднение, — продължи техникът, — че старецът действително се е снимал в поредица от кратки, петнадесет минутни видеофилми, поръчани от човек, когото Ал така и не е видял. Както вече бяхме предположили, „камъните“ наистина са били изработени от мека пластмаса. Вместо кръв са използвали кетчъп и единственото страдание, на което е бил подложен мистър Джери, — тук техникът не издържа и се изкикоти, — е била необходимостта да издържи един цял снимачен ден без глътка уиски.
— Значи Ал Джери — на екрана отново се появи лицето на Бъстър Приятелчето, — е човек, който през целия си живот не е могъл да се заеме с достойно както за нас, така и за самия него занимание. М-да. Той е главното действащо лице от филма, всъщност в цялата поредица от скучни и тъповати филми, заснети по незнайно чия поръчка. Поклонниците на мерсеризма често повтарят, че техният идол не е човешко същество, а по-скоро архетипов свръхразум от някоя друга планета. Е, в известен смисъл те се оказаха прави. Уилбър Мерсер не е човек и той наистина не съществува. Светът, сред който се изкачва всъщност е една долнопробна, изтъркана от употреба холивудска сцена, която е изчезнала всред кипъл преди много години. Остава въпросът — кой е измамникът, превърнал тази фалшификация в мит за обитаемата част на Слънчевата система? Помислете върху това, приятели.
— Възможно е никога да не узнаем — промърмори Ирмгард.
— Възможно е никога да не узнаем — повтори след секунда Приятелчето. — Нито да разкрием тайнствената цел, която е преследвал създателят на тази измама. Да, братлета, измама! Мерсеризмът е една голяма измама!
— Мисля че всички го знаехме — обади се Рой Бети. — Беше повече от очевидно. Мерсеризмът се появи, когато…
— Помислете върху това — не спираше Бъстър. — Запитайте се, какво ви дава мерсеризмът. Защото, ако може да се вярва на многобройните практикуващи, по време на сеанса се извършва сливане…
— Ето, говори за емпатията, която притежават хората — подхвърли Ирмгард.
— …съзнанието на всички хора от Слънчевата система в единно съзнание, лесно манипулируемо от така наречения „телепатичен глас на Мерсер“. Забележете, прекрасна възможност за някой самозабравил се политик, който може да се превърне в един втори Хитлер…
— Не, въпросът е в емпатията — прошепна яростно Ирмгард, стиснала малките си юмручета. Тя изтича в кухнята и се изправи срещу Изидор. — Нали това е единственото, което вие хората притежавате за разлика от нас? Ако не беше мерсеризмът, тогава как щяхте да докажете, че подобно нещо съществува? Какво става с паяка? — тя погледна през рамото на Прис.
Прис тъкмо бе отрязала поредното краче на своята жертва.
— Четвъртото — рече тя и побутна паяка. — Не иска да тръгне. А знам че може.
На вратата застана Рой Бети, дишайки развълнувано, с доволно изражение на лицето.
— Свърши се. Бъстър го каза от ясно по ясно и този път го чуха всички обитатели на системата. „Мерсеризмът е измама“. Всичките тези емпатични сеанси са една голяма измама.
Той се приближи и разгледа с любопитство паяка.
— Не иска да върви — рече Ирмгард.
— Ей сега ще го накарам — Рой извади кибрит, запали една клечка и бавно приближи пламъчето към паяка, докато най-сетне съществото се затътри.
— Права бях — отбеляза Ирмгард. — Нали ви казах, че може да върви и на четири крака? — тя вдигна глава към Изидор. — Какво има? Нищо няма да загубиш, — Ирмгард положи успокояващо ръка върху рамото му. — Ще ти платим по цената на — как се казваше — ах, да, Сидни. Защо гледаш така мрачно? Да не би да е заради разкритията, свързани с мерсеризма? За това ли е? Хей, отговори ми! — тя го побутна.
— Знаеш ли защо е подтиснат? — подхвърли Прис. — Защото в другата стая има емпатичен генератор. Използваш ли го Джон Изидор?
— Разбира се, че го използва — рече Рой Бети. Те всички го използват — или по-точно — го използваха. Може би сега ще започнат да си задават въпроси.