Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— … да, приятели, моментът настъпи. Говори Бъстър Приятелчето и аз се надявам, че всички вие горите от нетърпение да споделите с мен откритието, което направих с помощта на специален екип от високо професионални специалисти, работили денонощно през последните няколко седмици. И така, драги приятели, ето я и вестта…
— Открих паяк — обади се Изидор.
Трите андроида едновременно обърнаха глави към него, откъсвайки погледи от телевизора.
— Дай да го видя — каза Прис и протегна ръка.
— Не говорете точно сега — рече Рой Бети.
— Никога досега не съм виждала паяк — рече Прис. Тя постави бурканчето на дланта си и се втренчи в мъничкото същество вътре. — Толкова много крака? За какво му трябват толкова крака, а Джон?
— Така са устроени паяците — отвърна той с туптящо сърце, имаше чувството че ще се задуши. — С осем крайника.
— Знаеш ли какво си мисля, Джон? — попита Прис и се изправи. — Мисля се, че не му трябват всичките.
— Осем ли? — намеси се Ирмгард. — Не може ли да върви само с четири? Хайде да откъснем останалите и ще видим — тя затършува вдъхновено в чантата си, извади миниатюрни дамски ножици и ги подаде на Прис.
Изидор почувства, че го завладява неописуем ужас.
Прис занесе буркана в кухнята и го постави на масата. После отвъртя капачката и изтърси паяка отвътре.
— Едва ли след това ще е толкова бърз, — отбеляза тя, — но и без това няма какво да преследва. Рано или късно ще умре — тя вдигна ножиците.
— Моля ви — проговори Изидор.
Прис вдигна въпросително глава.
— Има ли някаква стойност? — запита тя.
— Не го измъчвайте — въздъхна умолително той.
Без да му обръща внимание Прис отряза едно от крачетата на паяка.
От към хола се чуваше гласът на Бъстър Приятелчето:
— Разгледайте внимателно картината, която ви показваме — това е уголемена секция от фон на снимка. С други думи — небосвод. Момент, предавам микрофона на шефа на научния екип, Ърл Параметър, който ще ви обясни смисъла на направеното главозамайващо откритие.
Прис отряза още едно от крачетата на паяка, като го придържаше с пръсти. Устните й се изкривиха в усмивка.
— Това е фотоувеличение на видеокадър, — разнесе се непознат глас от телевизора, — който след щателна лабораторна обработка и анализ ни доведе до извода, че участъкът от сиво небе, пред който крачи Мерсер и виждащата се над него луна, не само че не са от земен произход, но те са изкуствени!
— Изпускате! — провикна се Ирмгард и дотича в кухнята, за да види с какво се занимава Прис. — О, ще свършиш след това. Ела да чуеш съобщението, ужасно важно е и доказва, че всичко, в което вярвахме…
— Тихо — извика Рой Бети.
— … е истина — довърши Ирмгард.
А гласът по телевизора продължаваше:
— Така наречената „луна“ е нарисувана. При максимално увеличение на кадъра, което наблюдавате в момента на екрана, ясно се виждат следите от четка. Разполагаме с достатъчно доказателства, че оскъдната растителност и дори камънаците в краката на Мерсер също са от изкуствен произход. Напълно възможно е скалните отломъци да са направени от мека пластмаса, за да не причиняват истинско нараняване.
— С други думи, — намеси се Бъстър, — Уилбър Мерсер въобще не страда.
Шефът на изследователския екип продължи:
— Съвсем наскоро, мистър Бъстър, попаднахме на следите на някой си Уейд Картът — бивш холивудски експерт по специални ефекти, който, опирайки се на дългогодишния си опит в киното, изрази становище, че Мерсер е всичко на всичко един актьор, крачещ по сцена с декор. Картът дори заяви, че тази сцена му е позната и че се намира в един от павилионите на киностудиото, използван преди доста време от някакъв неизвестен режисьор.
— Следователно, — запита Бъстър, — ако може да се вярва на думите на Картът, няма никакво съмнение във вашите заключения?
Прис беше отрязала три от крачетата на паяка, който след всеки опит креташе отчаяно по повърхността на масата, търсейки пътя за спасение. Безуспешно.
— Ние естествено повярвахме на Картът, — продължаваше със своя сух, педантичен глас шефът на екипа, — и изгубихме доста време в анализиране на снимки на актьори, работили в Холивуд до замирането на филмовата индустрия.
— И открихте…
— Слушайте сега — каза Рой Бети. Ирмгард не откъсваше хипнотизирания си поглед от екрана и дори Прис престана да се занимава с паяка.
— След като анализирахме няколко хиляди снимки, попаднахме на човек, който сега вероятно е в дълбока старост, но е играл в дребни холивудски роли преди войната. Името му е Ал Джери. Изпратихме няколко души да го посетят в дома му в Ийст Хармъни, щат Индиана. Сега ще чуете разказа на един от тези хора.