Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Какво искате да кажете?
— Не ми говорете за покровителството си.
— Тази дума не се харесва Богу и тя смущава повече мен, отколкото вас.
— Да приемем тогава нещо, което безкрайно ще ме поласкае…
— Щом като е така, госпожо, да го приемем това нещо.
— Да приемем, Ваше високопреосвещенство, че вие сте направили посещение на вежливост на госпожа Дьо ла Мот Валоа. Нищо повече.
— Но и нищо по-малко тогава — отговори галантният кардинал.
И поднасяйки ръката на Жана към устните си, остави върху пръстите й една продължителна целувка. Графинята отдръпна ръката си.
— Ей, внимателно — каза кардиналът изискано и със сериозна взискателност.
Жана върна ръката си, върху която този път прелатът постави една съвсем почтителна целувка.
— Ах, така е много добре, Ваше високопреосвещенство.
Кардиналът се поклони.
— Да знам, че ще притежавам частица, колкото и малка да е тя, в така възвишения и така загрижен дух на мъж като вас, ето това е нещото, с което ще се утешавам в течение на една година, кълна ви се.
— Една година! Това е много малко… Да се надяваме на повече, графиньо.
— Е, добре, не казвам не, господин кардинал — отговори тя, усмихвайки се.
„Господин кардинал“ беше фамилиарност, с която за втори път се провини госпожа Дьо ла Мот. Прелатът, раздразнителен в гордостта си, можеше да се учуди от това, но нещата бяха стигнали дотам, че той не само не се изненада, но дори бе доволен, прие го като благоволение.
— Аха! Доверие значи — възкликна той. — Толкова по-добре, толкова по-добре.
— Имам ви доверие, да, Ваше височество, защото чувствам във ваше високопреосвещенство…
— Но вие току-що казахте „господине“, графиньо.
— Трябва да ми простите, Ваше високопреосвещенство, аз не съм запозната с порядките на двореца. Казах впрочем, че ви имам доверие, защото вие сте способен да разберете душа като моята — авантюристична, храбра и със съвсем чисто сърце. Въпреки теглилата на бедността, въпреки изпитанията, на които ме подложиха низките ми неприятели, Ваше високопреосвещенство ще прозре в мен, което ще рече в приказките ми това, което е достойно за него. Ваше високопреосвещенство ще съумее да бъде снизходителен към останалото.
— И тъй, ето че сме приятели, госпожо. Това е подписано, скрепено с клетва, нали?
— Много желая да е така.
Кардиналът стана и се приближи към госпожа Дьо ла Мот, но ръцете му бяха по-широко разтворени, отколкото за обикновена клетва… Лека и подвижна, графинята се изплъзна от обръча.
— Приятелство за трима! — каза тя с неподражаемо шеговит и невинен тон.
— Защо пък приятелство за трима? — запита кардиналът.
— Без съмнение; нима забравихте, че на света има един нещастен полицай, един изгнаник на име граф Дьо ла Мот?
— О, госпожо, каква памет имате!
— Да, но след като вие премълчавате, трябваше аз да ви напомня за него.
— Ами той винаги ще напомня достатъчно за себе си. Съпрузите никога не се забравят, повярвайте ми.
— А ако той заговори за себе си?
— Тогава ще се заговори за вас, ще се заговори за нас.
— Как така?
— Ще се говори например, че господин граф Дьо ла Мот е счел за добре или че е счел за лошо това, че господин кардиналът Дьо Роан посещава три, четири или пет пъти седмично госпожа Дьо ла Мот на улица „Сен Клод“.
— Ах, но вие толкова ли ще ми предложите, господин кардинал! Три, четири или пет пъти седмично?
— Но тогава къде е приятелството, графиньо? Казах пет пъти — излъгах се. Трябваше да се каже шест или седем пъти, без да се броят високосните.
Жана се разсмя. Кардиналът забеляза, че за пръв път тя прие радушно шегите му, и бе поласкан от това.
— Ще попречите ли да не се говори за нас? — каза Жана. — Добре знаете, че това е невъзможно.
— Да — каза той.
— И как?
— Охо, много просто, с право или не, хората в Париж ме познават.
— Ах, сигурно основателно, монсеньор.
— Но вас имат лошия шанс да не ви познават. Ако излизате вие, вместо да заставяте мен да идвам?
— Аз, във вашия дом? Ах, Ваше високопреосвещенство!
— Вие ще ходите при един министър.
— И един министър не е мъж, така ли, Ваше високопреосвещенство?
— Очарователна сте! Впрочем не става дума за моя палат, имам къща.
— Нека да наричаме нещата точно: една малка къщичка може би?
— Не, една къща за вас.
— Ах, къща за мен! — възкликна графинята. — И къде е тя? Но аз не зная тази къща!
Кардиналът, който отново беше седнал, стана.
— Утре в десет часа сутринта ще получите адреса.
Графинята се изчерви, кардиналът любезно взе ръката й. И този път целувката беше почтителна, нежна и пламенна едновременно. И двамата се поздравиха с известна бодра церемониалност, която предвещаваше бъдеща интимност.