Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Казано с две думи, Дон нямаше представа откъде идват парите.
Биан попита:
— Но какъв е бил мотивът на Шараби? Той имаше нашата подкрепа или поне тази на Пентагона. Защо е рискувал да ни предаде и да се сближи с иранците?
— С вас четохме едни и същи съобщения. Нали?
Биан кимна.
Аз не бях толкова сигурен, че сме чели едно и също, но за да не протакаме, също кимнах.
Дон каза:
— Поставете се на мястото на Шараби. Намирате се в Ирак, сунитите дават награда за главата ви, водите борба на живот и смърт за властта с другите шиитски групировки, а този тип — вашата свръзка — изведнъж заплашва да ви подреже крилцата. — Той помълча, после попита: — Как бихте реагирали?
— Бих долетял тук да му строша зъбите — рекох аз.
Той се усмихна снизходително.
— Не се и съмнявам. Даниълс беше аналитик, не оперативен агент. Агентурната работа е сложно и трудно изкуство. Завербуваните са подложени на ужасен психологически стрес, мнозина се раздират от душевни конфликти, а повечето и от фобии. Предполагам, че Даниълс е тласнал собствения си агент в ръцете на иранците.
Биан очевидно бе размишлявала над това, защото отвърна:
— Или пък Шараби се е разтревожил да не загуби нашата подкрепа и е решил да се презастрахова чрез иранците. Предал е получените от Даниълс сведения и сега иранците му дължат услуга. Най-малкото няма да се противопоставят активно на издигането му като шиитски лидер. — Тя добави: — Но след като Даниълс е мъртъв, вече никога няма да разберем.
Дон отговори:
— Може би точно това виждаме в тези писма. Шараби е започнал да тъче на два стана — и с нас, и с Иран. За него положението е идеално.
Биан отбеляза съвсем уместно:
— Но това е възможно само докато ние оставаме слепи за споразумението между Даниълс и Шараби. В края на краищата той ни е предал.
Моментът ми се стори подходящ да опитам:
— Смяташ ли, че Шараби е поръчал убийството на Даниълс?
Дон отговори без колебание:
— За мен той би бил заподозрян номер едно. Както каза Биан, Даниълс отнесе тайната в гроба си. Но не бързайте да изключвате от списъка Хършфийлд и Тайгърман. Те може да са били в течение на кореспонденцията между Шараби и Даниълс — може дори тя да е водена по тяхно нареждане — и тогава биха се притеснили какво ще каже Даниълс пред сенатската комисия. — И добави, сякаш се нуждаехме от напомняне: — Те са свръхамбициозни. Не подценявайте готовността им да направят всичко възможно, за да му запушат устата.
Отново споделях мнението на Дон. Всъщност канех се да задам нов въпрос, когато Филис стана и излезе иззад бюрото. Пристъпи към Дон и нетърпеливо каза:
— Благодаря, че намина. Ще предам на директора колко ни помогна.
Дон сякаш малко се изненада от внезапното пропъждане. Погледна часовника си.
— Разполагам с още малко време. Ако имат други въпроси…
— Няма да се наложи.
По лицето на Дон се смениха изражения на объркване, разочарование и накрая обида. Той се изправи и постоя така.
— Бих искал да ме държите в течение за това разследване. Всъщност… трябва да знам. Важно е за нас… за мен. Знаеш го.
Филис отговори рязко:
— Ще те уведомя, като му дойде времето.
Цялата му самоувереност се изпари. Той се вгледа в очите на Филис. Отвори уста да каже нещо, размисли, после се завъртя и излезе.
Когато вратата се затръшна зад Дон, ние с Биан останахме съвършено неподвижни, а Филис се върна зад бюрото. Кръстоса ръце пред себе си, сведе очи и заприлича на сфинкс.
Най-сетне тя благоволи да заговори.
— Кой от вас би рискувал да предположи за какво беше цялата тази история?
17
Биан прие предизвикателството и отговори:
— Дон е… Не, бил е шеф на екипа за обработка на иранските разузнавателни данни.
Филис кимна.
— Да. — Погледна ме и каза троснато: — Не биваше така да го предизвикваш и унижаваш. — Помълча и добави. — През последните три месеца му отровихме живота. Горкият буквално не се отлепва от детектора на лъжата.