Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Престани, Джеймс! Скубеш ме.
Той успя да си пъхне езика между устните й, но само за миг. Едва отърва езика си невредим. „Тя е наистина луда, помисли си той, ако сериозно има намерението да ми отхапе езика.“ Той се повдигна назад на лакти, без да се опитва да я насилва повече. Наведе се съвсем леко и се вторачи в нея.
— Косата ти мирише на лавандула и дъжд.
— Върви по дяволите, Джеймс! Не дрънкай глупости. Не знам какво си мислиш, но това е…
Той бързо се наведе и пак я целуна. Успя да разтвори краката й встрани и се разположи между тях. Затвори очи, когато я почувства под себе си. Усещаше нейната топлина дори през роклята и фустите й. Притисна се по-силно към нея и тя ахна.
— Да не би да си решил да ме изнасилиш в тая проклета библиотека, идиот такъв?
Джеймс поклати глава. Изглеждаше смаян.
— Озлочестявам те, но този път както трябва: мъжът е отгоре, опитва се да напъха езика си в устата на жената и се притиска към корема й. Да, точно такъв е правилният начин да озлочестиш една жена. Много хубаво ми е да те усещам, Джеси. На теб не ти ли е приятно да съм върху теб? Усещаш ли ме? — Беше станал по-корав дори от крака на оня лъскав стол точно на две педи от него.
— Да, и е толкова странно. Ти си точно като жребец, нали?
— В известен смисъл да, но не съвсем, за което трябва да си безкрайно благодарна. Е, Джеси, ще се омъжиш ли за мен?
— Не, нищо не се е променило. Единственото, което ти чувстваш сега, е похот. Моята майка ни е казвала, че похотта на един мъж обикновено е единственото нещо, от което може да извлича полза жената, за да получава онова, което иска. Дори след като се оженят, казва тя, тяхната похот не остава само вкъщи, където всъщност, трябва да бъде.
— Твоята майка трябва да бъде разстреляна.
— Нима не е вярно?
— Е, може би, но само донякъде. Защо според тебе Гленда винаги си оставя гърдите почти голи? Не, стига вече си се борила. Старая се да не се отпускам с цялата си тежест върху тебе. Ако се опиташ да ме нараниш, направо ще те сплескам. Искаш ли да знаеш какво още прави Гленда? Тя зяпа право в чатала на мъжете. А аз самия съм бил обект на нейното зяпане повече от който и да било друг в Балтимор. Затова стига само си нареждала как мъжете били хищниците, които постоянно дебнели за нови жени.
— Мама не е ли права?
— Често пъти не е. — Той се притисна още по-силно към нея. Вече не можеше да се сдържа. — Къде е тоя проклет звънец за слугите?
Тя го удари с юмрук в челюстта — не много силно, но все пак достатъчно, за да привлече отново вниманието му. Той се отдръпна назад, успя да сграбчи ръцете й и ги закова плътно до тялото й.
— Няма смисъл да те озлочестявам по такъв явен начин, ако няма кой да ни залови в това положение. По дяволите, къде е тоя звънец!
— Струва ми се, че вече нямаш нужда от него, Джеймс. Аз съм тук. Господин Баджър е тук. Господин Сампсън и Маги също са тук. Доволни сме.
Джеси погледна нагоре и ги видя как всичките я наобиколиха в кръг, като се усмихваха и кимаха доволно с глави.
— Можеш вече да се повдигнеш от нея, Джеймс — каза Баджър. — Работата е свършена.
— Мисля, че все още не е достатъчно добре свършена — отвърна Джеймс. — Може ли някой от вас да доведе дукесата или Негова светлост?
— Аз ще ги доведа и двамата — обади се Сампсън.
— Останете така, както сте, Джеймс. Ей сега се връщам и ще оправим работата.
— Просто не мога да повярвам, че всички вие просто си стоите така и оставяте Джеймс стоварен с цялата си тежест върху мен. Той ме целуна и дори се опита да си напъха езика в устата ми. Защо не направите нещо, за Бога?
— Ние вече правим нещо — отвърна Баджър с мазна усмивка. — Аз например приготвих и малко пържена риба-треска със сос от стриди, за да отбележим случая с празнична вечеря.
— О, успях да ги опитам — обади се Маги, като потупваше по френския килим с виолетовата си пантофка.
— Господин Баджър, вие отново сте надминал себе си.
— Джеймс, остави ме да стана, проклетнико!
— Джеси, такъв език от твоята уста едва ли ще се хареса на бъдещия ти съпруг — отбеляза Маги, като отдръпна красивата си сатенена рокля встрани от ботуша на Джеймс. — Моят Гленроял — това е първото име на господин Сампсън, твърди, че някоя и друга пояснителна дума би могла да се приеме от време на време, в моменти на крайно раздразнение, но сега случаят не е такъв.
— Да, Маги, права си — каза Спиърс. — Струва ми се, че чувам стъпките и на двамата. Джеймс, може би ще е добре да подсилиш драматизма на гледката.
Джеймс се ухили на Джеси, а после целуна плътно затворената й уста. Той все още я целуваше с нарастващ ентусиазъм, когато дукесата и Маркъс прекрачиха прага на библиотеката.