Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Уолдо вдигна ръка и понечи да удари Рейвън. Дъф спря ръката му с учудваща сила, предотвратявайки удара.
— Каза, че няма да нараниш Рейвън — припомни му Дъф. — Това, че трябва да ти роди дете, ще е достатъчно наказание за нея. И двамата знаем, че не може да те понася. Ако я удариш, това няма да реши нищо.
Самата Рейвън беше най-учудена от това, че Дъф я защити. Не му беше присъщо да се опълчва срещу Уолдо. Ободрена от думите на брат си, тя реши, че е време да напомни на Уолдо, че връзката й с Дрейк може да има и последици. Той сигурно щеше да реагира брутално, затова тя се приготви и душевно, и физически за гнева на Уолдо.
— Аз може би нося детето на Дрейк.
Тогава Уолдо наистина я удари и ударът му я накара да загуби равновесие. Лежейки на земята, тя гледаше разяреното му лице и се питаше дали не смята да я убие.
— Само да я удариш пак и ще умреш бавно и мъчително — закани се Дрейк, докато се мъчеше да се освободи.
Уолдо не му обърна внимание, сега гневът му беше насочен към Рейвън.
— Кучка! — изрева той. — Копелето на брат ми ли носиш?
Рейвън вдигна гордо глава в презрителен жест към Уолдо и подобните му. Тя само сви рамене.
— Може би.
— Кога ще знаеш със сигурност?
Лицето на Уолдо беше така червено, че Рейвън помисли, че той може да се пръсне.
— Не съм сигурна. Две седмици — каза тя, удължавайки истинския срок. — Може би три. Трудно е да се каже.
— Стража! — измуча Уолдо. — Заведете съпругата ми в стаите на горния етаж и я заключете там. — Рейвън се видя обградена от двама намусени стражи. — Скъпата ми съпруга ще ме чака в стаята си, докато не видя убедително доказателство, че не е бременна.
Той се обърна към Дрейк.
— По-добре се моли, сър Копеле, твоята курва да не носи дете от тебе. Междувременно ще трябва да се задоволиш с тъмницата на Чърк, докато Рейвън стане моя жена не само по име. Като знае, че животът ти е в ръцете ми, това ще я направи по-отстъпчива към желанията ми.
Той махна с ръка и стражите задърпаха Дрейк обратно към тъмницата.’
— Почакай — извика той, отказвайки да мръдне от мястото си. — Какво ще стане с Рейвън, ако носи дете от мене?
Уолдо му се ухили зловещо.
— Тогава, братко, ти и Рейвън ще се срещнете в ада.
Разярен, Дрейк се отскубна и се хвърли към Уолдо, но стражите го задържаха. Уолдо даде знак на единия и той стовари дръжката на меча си по главата на Дрейк, който изпадна в безсъзнание. Рейвън изпищя и трябваше да я задържат със сила, докато отнасяха безчувственото му тяло.
Рейвън се разхождаше из стаята си, а страхът за Дрейк разяждаше душата й. Идването й в Чърк с нищо не бе помогнало на любимия й. Беше постигнала само едно — изложила беше и собствения си живот на опасност. Не знаеше със сигурност дали носи детето на Дрейк, но баба му като че ли смяташе, че то расте вече вътре в нея.
Тя отиде до амбразурата на прозореца и се загледа навън към покритите с изтравничета хълмове. Уелс и свободата бяха отвъд границата, но тя можеше да се намира и на хиляда мили оттук. Тя се отпусна на широката скамейка и се замисли за нищожните перспективи пред себе си. Първо, ако цикълът й не дойдеше в разумен срок, Дрейк щеше да умре, щяха да умрат и тя, и детето й. Тя не можеше, не искаше да позволи това да стане. Детето на Дрейк трябваше да бъде защитено на всяка цена.
Рейвън чу стърженето на метал в ключалката и погледна очаквателно към вратата. Една камериерка, която Рейвън не познаваше, влезе в стаята. Тя носеше поднос и чаша.
— Аз съм Ларк — каза момичето, гледайки Рейвън със зле прикрито презрение. — Трябва да ви служа.
— Къде е Телма? Тя ми служеше преди.
Ларк вдигна рамене.
— Не знам. Тук няма прислужница на име Телма.
— Ами сър Мелвин? Той беше иконом на брат ми.
— Не знам — каза Ларк. — Сър Мелвин се оттегли и живее с дъщеря си в селото. Сър Едгар е новият иконом. Гладна ли сте? Донесох ви храна.
Тя толкова небрежно остави подноса и чашата на масата до огнището, че бирата се разплиска.
Уолдо поне няма намерение да ме умори от глад, помисли Рейвън. Тя се запита защо Телма е била уволнена. Изглеждаше й странно, че слугите, които едно време познаваше добре, вече не бяха тук да й служат.
Гледаше как Ларк се движи из стаята и изведнъж осъзна, че прислужницата беше нарекла Уолдо само по име, не „лорд Уолдо“ или „милорд“. На Рейвън не й трябваше много време, за да се досети каква е ролята на пълничката девойка в живота на Уолдо.
— Ти си нова тук, нали? — поинтересува се Рейвън. Девойката беше миловидна и закръглена, а освен това показваше явна липса на уважение.
— Аз принадлежа на Уолдо — заяви Ларк високомерно. — Взема ме със себе си, където и да отиде.