Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Докато препускаше, мислите му се отнесоха далеч назад, в деня, когато жрецът Батбал го повика за придружител в разходката си до Малка Търкулница.
Батбал обичаше да скита из горите, а най-голяма слабост имаше към събирането на разни твари и треви. Можеше да седи с часове и да наблюдава някой бръмбар или мравка или да прекара цели дни в бране на никому ненужни бурени. А когато се прибираше, понякога след няколкодневни разходки, дълго описваше видяното в дебелите си тетрадки. Събираше хербарии, рисуваше всякакви гадини и буболечки и се зариваше в купища дебели книги и ръкописи на тези теми.
Обикновено компания в разходките му правеше неговият личен придружител. Ала един ден се случи придружителят да е болен и възложиха тази задача на Гостед, който по това време нямаше работа и се мотаеше из градините на двореца. Жрецът Батбал забеляза десетгодишния хлапак и го повика:
— Младежо, ела насам.
Гостед се приближи към жреца, без да го гледа в очите. Притесняваше се, а и показваше по този начин уважението си към него.
— Къде е баща ти?
— В конюшните е, жрецо Батбал. Подковават кобилата Канти, тази, която е любима на кан-царица Ситара.
— А ти с какво си губиш времето?
Гостед се изчерви. В игрите си сред парка на двореца Исиней той се виждаше като велик кан-император начело на голяма войска от хиляди войници. Поразяваше всеки враг, изпречил се на пътя му, а негова любима жена бе Деница. Това съвсем не му се виждаше като губене на време, но предпочиташе да умре, отколкото да признае на някого мечтите си.
— Играя — отговори кратко той и наведе още по-ниско глава.
— Тичай да кажеш на баща си, че днес ще ме придружиш до Малка Търкулница, и си облечи нещо по-дебело. Има много трънаци, ще се надереш с тия разголени дрехи. Връщаме се след три дни. Чакам те на източната порта след половин час.
Гостед се затича към конюшните. От една страна, стана му неприятно, че прекъсваха военния му поход така безцеремонно, но от друга, разходката с жреца из Малка Търкулница можеше да предложи на момчето нови и интересни приключения. Баща му нямаше нищо против, а и да имаше, не би посмял да откаже на жреца, така че след по-малко от половин час Гостед се бе изтъпанчил пред източната порта на вътрешния град и подритваше разни камъчета, докато чакаше да се появи жрецът.
Батбал не закъсня, метна една обемиста, но не особено тежка торба върху гърба на Гостед и двамата се запътиха към външния град. Чакаше ги дълъг път. Малка Търкулница беше красива гориста местност, осеяна със стръмнини, на изток от град Исиней. Двамата вървяха мълчаливо. Времето бе хубаво и слънцето къпеше в топлите си лъчи града. Хората, които срещаха по улиците, навеждаха глави, отдавайки почит на жреца. Гостед, подтичвайки до него, въртеше любопитните си очи на всички посоки. Рядко му се удаваше да излезе извън стените на вътрешния град. Майка му го вземаше понякога, когато излизаше на пазар, но много рядко, затова хлапакът с жив интерес наблюдаваше всичко около себе си. Ала когато стигнаха външната стена и напуснаха града, интересът му се изпари и на негово място се настаниха досада и скука. Вървяха по прашен път, чийто край не се виждаше. Ако с него бе майка му или поне баща му, Гостед би се оплакал, но жрецът му вдъхваше респект и той се въздържа.
Докато вървяха, се случи нещо странно. Постепенно, въпреки негативната си нагласа, Гостед започна да се успокоява. Усети някаква топлина, нямаща нищо общо със слънцето, което грееше над тях. Тя сякаш го сгря отвътре с един особен гъдел и той бе разтърсен от силна енергия, която се разбушува из тялото му. Почувства импулс да се затича с всичка сила. Присъствието на Батбал едва го възпря да му се подчини. В този момент жрецът го погледна внимателно, сякаш разбираше, че с хлапето се случва нещо особено. Гостед извърна глава и зарея поглед в далечината, смутен от очите на жреца, които го гледаха втренчено:
— Как си, младежо? — попита Батбал.
— Добре съм, жрецо Батбал — смънка момчето.
— Бил ли си друг път в Малка Търкулница?
— Не, никога — поклати глава Гостед.
— Е, сега ще имаш възможност да я видиш. Очарователна местност е.
Гостед не можа да измисли какво да отговори, затова замълча. Двамата продължиха да вървят. Но енергията, която изпълни дребното тяло на момчето, продължи да го изгаря отвътре и от усилието да го прикрие ситни капчици пот избиха по челото му, а устата му пресъхна от силна жажда. Жрецът периодично му мяташе съсредоточени погледи, изпълнени с интерес, докато стигнаха една отбивка, която беше много тясна, но пък значително съкращаваше пътя. Наложи се Гостед да мине отзад, а жрецът да води. Пейзажът около тях се бе променил. Вместо сред голо поле, двамата вече ходеха из гориста местност, изпълнена с прохлада и свежия мирис на борове, извисили клоните си над тях.