Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Аз съм демон — отговори ездачът, засмя се зловещо и подкара коня, за да отмине, но тогава той се затича към него и извика:
— Щом си демон, тогава знаеш защо живеем ние, хората.
Демонът се обърна през рамо към него и отвърна:
— Не, не знам. Само Великият съдия знае отговора, питай него.
И продължи по пътя си.
Тогава той усети силна болка и мъка в себе си. Не разбра за какво му говори демона, не знаеше какъв е този Велик съдия, не му се искаше да се връща назад при колесницата и красивата жена, където се чувстваше самотен. Не помнеше миналото си, не знаеше за какво живее. Пое дълбоко въздух и се провикна след демона:
— Демоне, вземи ми душата, не ми се живее вече.
Демонът го чу, обърна се и зловещият му смях прозвуча отново, преди да отговори:
— Как да взема нещо от теб, когато не го притежаваш? Намери душата си и може би някой ден ще се срещнем отново.
Той видя как демонът препусна като вихрушка и се изгуби зад високия хълм.