Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Опитах се да те спася. Погледът на сивата щеше да те подлуди, знаеш го. Не смятах, че юдата ще вземе тялото ти. Не исках да стане така.
— Трябваше да ме оставиш да умра, проклетнико. Сега си ме обрекъл на вековен и тъмен живот — тя люто го изгледа и очите й замятаха яростни искри.
Салистар изправи глава и я погледна смело. Бе решил, че е настъпил моментът да бъде откровен с нея:
— Как да те оставя да умреш, като те обичам?! — в гласа му болката пролича толкова ясно, че Деница се сепна. Но тъгата отново се върна на лицето й, когато отговори:
— Това вече е без значение, Салистар. Иди си.
— Ти можеш да дойдеш с мен. Нуждая се от силата ти и те обичам. Дай ми булото, с което юдата те държи, и ще бъдеш свободна, Деница.
В момента, когато изрече тези думи, двете красавици опънаха тетивите на лъковете си. Той забеляза как мускулите им се напрягат, а очите присвиват, но не им обърна внимание. С копнеж се обърна към жената, която винаги бе обичал.
За един кратък миг видя, че в зениците й просветна надежда, но секунда след това тя наведе глава, а той си помисли, че е станала невероятно красива с русите коси и зелените очи, които й бе дарила юдата.
— Аз видях в бъдещето, предводителю на боломитите — прошепна Деница, — мрачни дни ще надвиснат над нас. Няма да избягам, най-малкото с теб. Аз познавам вече сърцето ти — то ламти за власт. Юдите ти дължат отплата и ще я получиш, Салистар, но никога повече не се връщай тук. Не си добре дошъл.
Деница се развълнува, гласът й проехтя в пещерата. Двете юди го гледаха втренчено, опънали лъковете си, без да помръдват, подобни на статуи.
Той понечи да отговори, но тя го прекъсна:
— Не казвай нищо повече.
Извади от торбичката си белия камък, който бе взела от волобарския олтар, и го търкулна в краката на Салистар.
— Носи този камък винаги в себе си и силата ти няма да се изчерпи. А сега си върви и никога не се завръщай отново.
Салистар се наведе и вдигна камъка от земята. Когато се изправи видя, че Деница вплита булото в косата си. Той се извърна и напусна пещерата с мрачно и изкривено от злоба лице.
Дните му отминаваха неусетно всред блясък и лукс. Ала постепенно в сърцето му започна да се прокрадва някаква странна тъга, която оставяше дълбока празнина в ежедневието му. Той се мъчеше да я прогони, но колкото повече дни минаваха, толкова по-голяма ставаше тя.
И тъй като това чувство започна да го притеснява, той реши да го сподели с красивата си спътница:
— Напоследък се чувствам тъжен понякога — каза й той един ден.
— Че защо? — учуди се тя. — Какво ти липсва?
— Нищо, но въпреки това съм тъжен — отговори й той.
— Ха-ха-ха — засмя се звучно красавицата, — ще ти мине — каза тя и го хвана за ръката:
— Ела да видиш, ушила съм си нова рокля, ще ти покажа как ми стои. Ще бъда изключителна в нея. И за теб има нови дрехи. О, колко елегантни ще бъдем.
— Но аз не искам нови дрехи — намръщи се той, — искам да разбера защо съм тъжен.
— Тъжен си, защото не си ги видял. Те са прекрасни и ще ти стоят невероятно — весело изчурулика тя и продължи да го дърпа за ръката.
Той издърпа бавно ръката си и с обида в гласа отговори:
— Всеки ден сменяме нови дрехи, нови неща и захвърляме старите, но откакто се познаваме, аз не зная нищо съществено за теб и ти не знаеш нищо съществено за мен. А днес, когато има мъка в сърцето ми, ти отново я лекуваш с лъскави вещи. Но ако те са толкова важни, защо ги захвърляме с лекота за нови и по-хубави?
От този ден между двамата се настани отчуждение и съмнение загложди мислите му: Нима нищо не е по-ценно и по-важно от скъпите дрехи и разкошната колесница? Той смътно се досещаше за нещо, което му се е струвало важно преди, но тежка мъгла забулваше спомените му.
XV глава
Оренда
Салистар не обърна внимание на красивите юди, които стояха около входа на пещерата, когато я напусна. Яхна коня си и препусна възможно най-бързо към Лексинта Варнас. Бе изгубил ценно време за Деница, която го унижи и отхвърли любовта му. Но камъкът от волобарския олтар бе изключително ценна придобивка. Вече няма да се притеснява да не изгуби уменията си. Салистар бе чувал за този олтар и чудните свойства на камъните му, но никой не знаеше къде се намира и как се стига дотам.
Въпреки камъка, тъмна злоба разяждаше мислите му. Черната юда щеше да му плати, Деница също — за потъпканата гордост, но сега имаше по-важни дела за него там, където войната бушуваше.