Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Тъй като бе от простолюдието, единственият му шанс да стане нещо повече от коняр като баща си бяха или жреците или военните. И този шанс му се усмихна, въпреки че бе навършил вече цели десет години, когато жрецът Батбал откри у него умението да отваря канала на душата си. Стана съвсем случайно, но оттогава животът на Гостед се промени коренно. Единственото, което остана от стария му живот в двореца, бе любовта му към принцесата. И всяка година, когато се прибираше за десетте дни почивка, на които имаше право като ученик на жреците, се убеждаваше отново и отново в любовта си.
Когато навлезе в пещерата на юдата, цареше гъст мрак, но както винаги в далечината светеха пламъците на огъня, който черната палеше винаги, когато се намираше вътре. Салистар с бавни крачки се отправи към светлината.
Ирника го очакваше сама, изтегната спокойно до огъня. Юдите не усещаха студ, нито топлина, но чувстваха близостта на огъня, която им беше приятна. Тя усети Салистар, преди да влезе в пещерата и да чуе стъпките му. Надигна се леко и устреми зеления си поглед в мрака. Очите на юдите виждаха и в най-черната нощ така ясно, както през деня. Но докато Ирника знаеше кого да очаква, то Салистар беше силно изненадан, когато видя, че вместо старата юда го очаква млада и красива жена като онази, която го пресрещна пред пещерата.
В първия момент поради голямата промяна Салистар не позна принцесата на Юртия. Той се приближи към нея и се поклони учтиво:
— Името ми е Салистар. Черната юда ме очаква.
Лека усмивка премина по лицето на Ирника, когато отговори:
— Ние всички, аз и моите сестри, се наричаме черни юди — черна кръв тече във вените ни. Но аз съм тази, която те очаква днес.
Салистар позна гласа на Деница и внимателно се взря в лицето й:
— Деница!?
— Името ми вече е Ирника, изменнико, Деница умря.
— Ти ли си, юдо? — с ужас я запита Салистар. — Ти си взела тялото й.
Смехът на Ирника прокънтя в пещерата:
— Изменнико, не помниш ли, че ти ми предложи принцесата?
Гняв се надигна в Салистар и тъмна сянка премина по лицето му:
— Аз исках да й вдъхнеш от силата си, за да не умре. В замяна ти дадох единадесет момичета, както пожела. Защо ме измами? Защо не взе някоя от тях?
— Успокой се — властно нареди юдата. — Не мога да й дам от силата на юда, без да й дам душа на юда. Има тринадесет юдийски души на този свят, изменнико, и никой не може да има от силата им, без да носи в себе си душа и име на юда и без да е бил принесен в жертва. Ти ми я принесе в жертва, аз й дадох име и душа.
Салистар наведе глава. Но не от мъка или съжаление, а от ярост и гняв. Черната юда го бе измамила.
— Ти имаше своя шанс, изменнико — продължи юдата. — Но прибърза и не обърна внимание на думите ми. Ала все пак ми помогна и аз ще ти се отплатя. Душата на тая, която се е наричала Деница, не се е погубила съвсем. Ще ти позволя да говориш с нея и нека тя да реши каква ще е твоята отплата.
В момента, когато изрече тези думи, Ирника вдигна високо ръката си. От тъмнината изникнаха две руси красавици в бели дрехи и застанаха на равно разстояние от двете й страни. Вдигнаха лъковете си и ги насочиха към Салистар.
— Те ще ме пазят, изменнико. Не смей да ме приближиш, защото при първата ти крачка стрелите им ще те поразят — заплаши го Ирника.
Салистар забрави за момент яда си и с изненада погледна към двете жени, насочили оръжията си към него. Той не бе направил нито едно движение, което да се изтълкува като заплаха към Ирника. И въпреки това тя се почувства застрашена. „Защо ли?“ запита се Салистар. Докато се чудеше с какво е провокирал поведението на юдите, той забеляза, че Ирника е наклонила глава и разплита плитката, вплетена сред разкошните й коси. Когато я разплете, в ръката й остана парче плат, по което проблесна за миг дъгата. Тя го сгъна и го прибра в кожената торбичка, висяща на колана й. След това вдигна очи и погледна Салистар. И той разбра, че пред него вече стои Деница. В този момент си спомни думите на старата юда, изречени преди пет дена в същата тая пещера, когато се съгласи да спаси живота на принцесата. Тя бе казала тогава:
„Ще го направя. Ще й дам сила, но да знаеш, че за да я покориш, ще трябва да откраднеш булото й. Никак няма да успееш иначе. Ако го откраднеш, тя ще ти се покори, но върне ли си го отново — загубил си.“
Ето защо се почувства заплашена черната юда — за да върне Деница в тялото си, бе свалила булото. В очите на Салистар просветна надежда, но той се постара да прикрие чувствата си и спокойно отвърна на погледа й.
— Какво искаш от мен, Салистар? — тъжно го попита тя. — Защото аз не искам нищо от теб. Черен за мен е бил денят, в който те срещнах.