Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Значи и ти си като баща си.
Господарят Рал поклати глава:
— Не, не съм. Аз не ламтя за власт. Аз изваждам меча от ножницата си единствено за да спра злото. Боря се на страната на Средната земя, срещу баща си. И накрая — аз съм онзи, който го уби заради престъпленията му. Когато той използва своята зла магия, за да се върне от отвъдния свят, аз също прибягнах до магия и изпратих духа му обратно при Пазителя. Пак с магия затворих портата, която Пазителят използваше, за да изпраща през нея последователите си в този свят.
Броган стисна зъби. От опит знаеше, че проклетниците често разказват историите за това как яростно са се борили срещу Пазителя и неговите последователи. Беше се наслушал на такива и вече можеше да познае кога зад тях човек се опитва да прикрие истинската същност на поквареното си сърце. Последователите на Пазителя често бяха толкова глупави, че сами ти се разкриваха и се опитваха да те измамят, разказвайки подобни небивалици и долни лъжи.
Всъщност, ако по пътя от Никобарезе не бе срещнал толкова много подобни хора, щеше да пристигне в Ейдиндрил много по-рано. Градове и села, в които всички водеха привидно богоугоден и смирен живот, се оказваха пълни със зло. И когато някои от най-ревностните защитници на добродетелите биваха подлагани на подобаващ разпит, признаваха долната си същност. По време на тези разпити изскачаха и имената на вещиците и проклетниците, които чрез магията си са ги изкушили да тръгнат по този път.
Единственото разрешение на проблема бе пречистването. Понякога се налагаше цели села и градове да бъдат изгорени. Не оставаше и следа от опороченото от ръката на Пазителя селище. „Кръвта на братството“ изпълняваше волята на Създателя, но това отнемаше време и усилия. Кипящ отвътре, Броган съсредоточи вниманието си върху думите на Господаря Рал.
— Приемах предизвикателството само защото мечът бе сложен в ръката ми. Моля ви да не ме съдите според това кой е баща ми, а според делата ми. Аз не посичам невинни, беззащитни хора. Така постъпва Императорският орден. Докато не изневеря на доверието на честните хора, имам право да бъда съден честно.
Не мога да стоя отстрани и да гледам как злите хора триумфират. Ще се боря с всички сили, включително и с магия. Ако застанете на страната на убийците на невинни хора, няма да видите пощада от мен.
— Ние искаме само мир — провикна се някой.
Господарят Рал кимна:
— Както и аз. Не желая нищо друго, освен да има мир и един ден да се завърна у дома, при обичните ми гори, и да водя живота на обикновен човек. Но не мога да го направя. Както никой не може да се върне към невинността на детството си. На плещите ми тежи отговорност. Ако обърнете гръб на онзи, който има нужда от помощта ви, вие се превръщате в съучастник на нападателите му. Започнах тази борба и вдигнах меча си в името на невинните и беззащитните. — Господарят Рал посочи с ръка високия стол в средата на овалната маса. — Това е столът на Майката Изповедник. Тя управляваше Средната земя хиляди години с мъдра ръка, опитваше се да обедини народите, да ги накара да живеят в мир със съседите си, за да могат да се занимават с делата си, без да се страхуват от външно нападение. — Той плъзна поглед по морето от вперени в него очи. — Съветът се опита да унищожи единството и мира, за които се борят тази зала, този Дворец и този град. Те най-бездушно я осъдиха на смърт и я екзекутираха. — Господарят Рал бавно издърпа меча си и го остави на масата откъм тълпата, за да могат всички да го виждат.
— Казах ви, че съм известен с различни имена. За някои съм Търсачът на истината, определен от Първия магьосник. Нося Меча на истината по право. Снощи екзекутирах Съвета заради измяната им.
Вие сте представители на страните в Средната земя. Майката Изповедник ви предложи да застанете едни до други, а вие обърнахте гръб както на предложението й, така и на нея.
Мъжки глас някъде зад Тобайъс наруши ледената тишина.
— Не всички от нас бяха съгласни с действията на Съвета. Мнозина желаеха Средната земя да запази целостта си. Сега тя ще се обедини още по-здраво, за да може да се включи в борбата.
Мнозина изразиха одобрението и готовността си да направят всичко възможно, за да бъде Средната земя отново единна. Други останаха мълчаливи.
— Вече е твърде късно за това. Вие проиграхте шанса си. Майката Изповедник изтърпя вашите кавги и упоритост. — Господарят Рал прибра меча обратно в ножницата си. — Аз няма да го допусна.