Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
По-късно те прекосиха релсите на железопътната линия, които се простираха между Мейкън и много след Андерсънвил. Спряха за поредната нощувка не много далече от един заграден район.
След вечерята и обичайните домакински задължения мъжете се впуснаха в разговори за значението на мястото, намиращо се наблизо. Това беше известен затвор на Конфедерацията за пленени янки. Близо петдесет хиляди северняци бяха затворени тук и около тринайсет хиляди от тях бяха умрели по време на пленничеството си и погребани в периметъра на лагера.
— Умрелите не са повече от бунтовниците, намерили смъртта в техните жестоки затвори. Но щяха да са повече, ако не бяха предателите, които минаха на тяхна страна. И ако тези новопокръстени янки не си бяха свършили така добре работата на Запад, щяхме да се бием срещу по-малко хора.
Хари Браун изръмжа като диво куче:
— Дявол да го вземе, Клана трябва да се бори също и срещу тези предатели! Ако членувах там, щях да ги убедя да го направят.
Другите също изразиха мнението си, но неочакваният дъжд разгони мъже и жени по фургоните. Някои се скриха под тях, за да играят карти.
Един мъж наблюдаваше и слушаше. С разсеян жест той докосна колана си, където под ризата му беше скрита кесия. Скоро, закле се той, съвсем скоро Червените магнолии щеше да получи оръжието и амунициите, които й бяха необходими, за да бъдат наказани янките за всичко, което бяха сторили на Юга. Неговата група щеше да принуди яростните нападатели с охота да се изтеглят от линията Мейсън-Диксън! Когато се добереше до Далас, планът щеше да влезе в действие. Там щеше да се срещне с тези, които го чакаха, и заедно с тях щеше да отпътува за Мисури, за да продаде камъните.
Два дни по-късно, в четири часа следобед, керванът спря на бивак край Чатахучий Ривър, на границата, няколко мили южно от Кълъмбъс. За единайсет дни бяха пропътували двеста и двайсет мили, прекосявайки Джорджия — най-големия щат източно от Мисисипи и определено най-дългия.
Някои се отправиха към града, за да попълнят запасите си от провизии. Водачите на фургоните, натоварени със зърно, направиха същото. Жените се заеха с домакинската работа и децата.
Чарлз уговори Джини да дойде с него в Кълъмбъс, за да хапнат, да се изкъпят и да отседнат в хотела за през нощта. Джини приключи с домакинските си задължения набързо и пристегна брезента на фургона за в случай на дъжд. После взе малка платнена пътна чанта с най-необходимите й неща, яхна коня, който взеха назаем, и потеглиха.
Скаутът се срещна с един непознат — Лутър Биймс, известен като „Големия Л“ заради габаритите си. Истинският водач щеше да се представи за помощник на Стив, за да поеме кервана, ако специалният агент приключеше успешно възложения му случай и се наложеше да замине. Лутър без колебание се съгласи да помага на Стив в мисията му.
— Ще предупредя другите, че трябва да ти се подчиняват, така както на мен. Довечера ще оставя всичко в ръцете ти. Трябва да отида до Кълъмбъс и да изпратя две телеграми. Ще се върна утре сутринта. Един от тези, които подозирам, ще остане в града за нощта и трябва да го държа под око — беше доволен, че не се изпусна да каже „една“ и „някои“. — Дръж си очите и ушите отворени за всичко подозрително.
Стив се приближи до стаята на Джини с намерение да я покани на разходка. С облекчение забеляза, че баща й се отдалечава в другия край на салона с явното намерение да си легне рано. Една от телеграмите беше на път за агента в Джорджия, който трябваше да провери има ли Чарлз Ейвъри дъщеря на възрастта на тази млада жена. Твърде възможно бе името й да не е Ана Ейвъри и двамата с Чарлз да нямат нищо общо. И ако тя не се казваше Ана, тогава това би било една доста перспективна линия на разследване. От друга страна, ако беше истина, тогава той би въздъхнал с облекчение. Бе изпратил и втора телеграма, този път до агент в Тексас, с която го молеше да разбере дали Чарлз Ейвъри бе закупил ранчо от категория „Бокс F“ в околностите на Уейко. Бе настоял да получи отговорите колкото може по-бързо и бе добавил, че ще ги очаква последователно в Монтгомъри, Джексън и Виксбърг. И сега тръпнеше в смесица от страх и надежда.
Стив почука на вратата, чийто номер му бе даден от служителя на рецепцията и Джини отговори. Беше изненадана да го види тук. Надникна навън, не видя никого и го дръпна вътре. Затвори вратата, заключи я и го погледна.
Беше толкова доволна да го види тук и сега, че бе действала, без да се замисли какво прави — че вкарва чужд мъж в стаята си, при това облечена по този начин!