Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Недопустимо е да ни видят, че разговаряме по това време на нощта в хотел. Какво правиш тук? Защо не си в лагера?
Стив забеляза как е облечена: бяла памучна нощница на пъстри цветя. Беше с дълги ръкави, закопчана до шията и стигаше до глезените й, така че бе добре прикрита. И въпреки това осъзнаването на факта, че бе по нощница, както и самата обстановка, го възбудиха до крайност, едва не го накараха да забрави за мисията си и за истинската причина, поради която бе дошъл — да бъде по-близко до нея. Невъзможността да реши какво да мисли за нея го подлудяваше, той трябваше по някакъв начин да се увери, че тя е такава, каквато той се надяваше, че е — една невинна красавица, която го харесва.
— Никой не ме видя, бях внимателен. Баща ти се прибра в стаята си и изгаси лампата още преди петнайсет минути. Намерих партньора си и тази нощ той ще се грижи за лагера. Дойдох да те поканя да се поразходим. Не мислех, че се готвиш да спиш толкова рано.
— Нямам такова намерение. Не можех да изляза сама, затова реших да си легна и да почета. Прекарахме много приятно. Напазарувахме, поднесоха ни страхотна вечеря долу в ресторанта и се къпахме до насита. Ако знаех, нямаше да съм разсъ… О, Господи! — каза тя и се изчерви, спомняйки си как е облечена. — Нямам халат. Отговорих на почукването ти, защото помислих, че може да е татко. Боже мой, това е страшно неприлично и притеснително.
Стив се усмихна и прошепна:
— Прекрасна си, Ана. Извинявам се, че ти причинявам неудобство. Тръгвам си, така че ще можеш да почетеш и да си починеш. Ще се видим утре в лагера. Чакат ни много дни, пълни с напрежение.
„И без никаква възможност за усамотение“, стрелна се през главата й.
— Не си ме притеснил, Стив… всъщност, щастлива съм да те видя тук. С по-голямо удоволствие бих разговаряла, вместо да чета.
Стив я погледна право в очите.
— Не съм сигурен, че беше разумно от моя страна да те посетя тук. Ти си прекалено изкусителна. И единственото, което ми се върти в главата, е да те сграбча и покрия с целувки.
— Защо не го направиш? — попита тя.
— Ако го направя, ще ми бъде много трудно да спра. Желая те, Ана, желая те по-силно, отколкото съм пожелавал която и да е жена преди. Всеки път, когато чуя гласа ти, целият пламвам в огън.
Джини го погали. Той изви глава, за да целуне едната й длан, после направи същото с другата. Пръстите му се вплетоха в нейните и той се опита да надникне дълбоко в бадемовите й очи. Тя не направи опит да се освободи.
— Ти упражняваш страшна власт над мен, Ана. Как бих могъл да не те желая?
— А как аз бих могла да не желая теб, Стив? Ти ме караш да се чувствам така странно, така слаба и неуверена. Когато ме докоснеш, а понякога дори само когато ме погледнеш или ми кажеш нещо, аз изпитвам усещането, че стоя гола под ярко слънце, което изгаря кожата ми. Сърцето ми препуска като измъкваща се от преследване карета. Преставам да мисля ясно. Става ми приятно и едновременно с това започвам да се страхувам. Защо постъпваш така с мен?
Колкото повече говореше, толкова по-силно започваше да гори погледът на Стив и толкова по-широка ставаше усмивката му.
Някак, неясно как, и двамата знаеха какво ще се случи тази нощ — онова, за което бяха мечтали сякаш цяла вечност. Силата — или може би желанието — да му се противопоставят, ги напусна. И двамата осъзнаваха, че скоро може би ще се разделят завинаги. И в същото време разбираха, че любовта ще ги сближи — нещо, от което и двамата се нуждаеха.
Стив обхвана с длани лицето й и я целуна нежно и страстно. Джини му отговори с радост. Секунди по-късно целувките им станаха настойчиви и желанието за нещо повече започна да става неудържимо.
Джини желаеше тази нощ с цялата си душа и обичаше този мъж с цялото си сърце. Смъртта на Джонатан я бе научила, че животът може да бъде къс и жесток. Трябваше да улови този момент сега, когато имаше възможност да го направи. Тя прошепна близо до устните му:
— Не знам какво да направя. Трябва да ми покажеш.
Свенливото й признание дълбоко го трогна. Той й прошепна в отговор:
— Не се страхувай от мен, Ана, и не се плаши от това, което ще се случи. Не можем да се противопоставим на нуждата на телата си, както и на това, което желаем. Толкова е трудно.
Джини го прегърна през кръста и се притисна в него. Пръстите й го галеха по гърба и се наслаждаваха на стегнатото му тяло. Тя усети някаква нова и все пак инстинктивно позната вихрушка да подема и понася тялото й на мощните си течения на страст и загадъчност.
Стив прокара пръсти през дългата разпусната коса. Всяка целувка водеше до следваща, още по-гореща, след всяка милувка следваше друга, още по-смела. Той я насочи към лампата и я изгаси, без да прекъсва дори за миг целувките и ласките. Мислеше, че за нея ще бъде най-добре, ако първия й път бъде на тъмно, което би пожалило свяна й и би улеснило запознаването й с голото мъжко тяло. И докато галеше с устни нежната извивка на шията й, ловките му пръсти разкопчаха копчетата на нощницата й. След това прехвърли презрамката през едното й рамо и дръпна надолу ръкава, а тя му помогна, като сама освободи и другата си ръка. Нощницата се свлече на пода покрай голите й крака. После се захвана с дантелената й риза и малко по-късно тя падна при нощницата. Усети я да пристъпва извън тях и да ги избутва встрани с крак. Допирът до голото й тяло вдигаше градуса на желанието в него и увеличаваше удоволствието му. Ръцете му бяха като някакви лакоми и ненаситни създания, които пируваха върху гърдите и извивките на формите й.