Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не се безпокой, Ана, няма да й позволим.
— Благодаря ти, Ели. Не бих искала някой да си внуши нещо и да се опита да изгони Стив от омраза.
— Ти се хвани на работа с всички сили, а ние ще се погрижим никой да не се намесва. Нали така, дами? — Руби, Мери и Луси кимнаха в знак на съгласие.
След като се изкъпаха, двете момчета на Дейвис поканиха Джини да дойде на риба с тях.
— Ако уловим достатъчно, мама каза, че ще ни позволи да приготвим вечерята. Моля те, помогни ни.
Джини погледна по-големия от двамата и осъзна, че става дума за момчешко влюбване. Усмихна му се и отговори:
— Защо не? Хайде да вървим, но ще трябва да ме научите какво да правя.
Много пъти кукичката със стръвта потъваше в реката с добър резултат, преди Стив да се върне и присъедини към тях. Скаутът се усмихна на Джини и не пропусна да забележи колко разстроено бе момчето от появата му.
— Имаме нужда от още един рибар, мистър Кар. Ако наловим достатъчно, ще изпържим за вечеря. И ако ни помогнете, ще ви поканим да я споделите с нас — опитваше се тя да го изкуши.
— Как би могъл един мъж да устои на подобно предложение? — отговори й той. Намери и отсече една по-права и здрава върлина, после завърза за нея връв с кукичка. И когато окачаше късче месо като стръв, той се обърна към потиснатото момче:
— Ти си по-опитен в това, синко, и съм сигурен, че родителите се гордеят с теб. Обзалагам се, че би могъл да се грижиш както за себе си, така и за тях, ако се наложи — момчето разцъфна от удоволствие и Стив спечели симпатиите му завинаги.
Миг по-късно, със смях и писъци, които доставиха на Стив огромно удоволствие, Джини издърпа една мятаща се риба от водата и я хвърли на брега.
— А, не, няма да я откача — каза тя развеселена. — Предишната ми убоде пръстите с острите си перки.
Четиринайсетгодишното момче свали рибата и сложи нова стръв. После я закачи на потопената във водата връв при другите.
Когато задачата беше изпълнена, групата беше наловила достатъчно количество риба, за да се нахранят деветима. Стив и Стюарт почистиха и изкормиха улова, а след това изхвърлиха отпадъците. Ели и Джини отъркаляха парчетата в смес от царевично брашно, сол и пипер. Малко по-късно от тигана се разнесе приятен аромат. Ели приготви гарнитура от картофи, а Джини донесе няколко консерви зеленчуци.
Докато помагаха или наблюдаваха приготвянето на вечерята, Джини попита Стив:
— Наистина ли Клана се занимава с тези ужасни неща, които някои от мъжете споменаха?
„Започваш да се безпокоиш кога ще можеш да им помогнеш, така ли?“
— Не знам. Защо?
— Мистър Браун, Дениълс и някои други се изказаха толкова силно в тяхна защита, че направо съм объркана. Севера причини на Юга ужасни неща, така че не бих могла да ги обвиня за чувствата им. Ако Легионерите-лоялисти и другите банди — бели или черни — продължат да тероризират южняците, кой друг би могъл да ги спре освен Клана? Съдилищата са в ръцете на янките, а законът ни им дава защита. Питам се кое е по-лошо: да не правиш нищо или да рискуваш да се престараеш? Хората се намъчиха достатъчно — би било ужасно, ако всичко това не престане.
Стив не знаеше какво да мисли: ако кажеше нещо лошо за Клана, тя щеше да се почувства виновна, от друга страна, ако не го направеше и тя нямаше нищо общо с тях, тогава можеше да се злепостави в очите й. За щастие не се наложи да отговаря, понеже вечерята беше готова.
С разочарование на лицето Мати се захвана да разтоварва фургона на брега на реката.
— Защо не намерихме някой мост? — оплака се тя. — Колко работа ни се отваря така.
— Всички мостове на север и юг от това място са разрушени от янките и още не са възстановени, мадам — обясни Стив за пореден път. — Би трябвало да изминем голямо разстояние встрани от пътя ни, за да намерим мост, по който бихме могли да минем.
— И би ли ни отнело това повече време, отколкото да разтоварим, да минем с ферибота и отново да натоварим?
— Да, мисис Епс — отговори Стив. Той с мъка сдържаше раздразнението си от хленчещата жена, която не бе спряла да проявява детински капризи, откакто се бяха захванали с неприятната работа веднага след като закусиха и почистиха терена, на който бяха нощували. Пътниците енергично работеха по двата бряга, качвайки и сваляйки фургони, впрягайки и разпрягайки конете. Наети помощници от околните градове помагаха в прехвърлянето на хора, впрягове, фургони, сандъци през дълбоката над осем фута река. Фериботът трябваше да направи няколко курса, понеже товарът беше тежък и обемист. Стив беше объркан понеже никой не се бе държал странно, както би трябвало да се държи човек, който се безпокои за едно малко съкровище от скъпоценни камъни. Беше се надявал, че суматохата около прехвърлянето ще му даде някакъв ключ за тайната.