Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Даже ако не заповяда да я убият, а само да я накажат, той никога вече нямаше да я повика при себе си, след като толкова ясно му показа отвращението си.
Щеше да я остави да умре в това ужасно място, загубена завинаги за света, забравена и нещастна.
Половин час по-късно, когато в стаята й нахлу Рахин, сълзите на самосъжаление бяха пресъхнали. Шантел беше заспала дълбоко посред плача си и едва отвори очи, когато майката на владетеля я разтърси и гневно извика:
— Такова глупаво същество не бях виждала през целия си живот! Нима изцяло сте лишена от инстинкт за самосъхранение? — Шантел побеля като платно и Рахин сухо продължи: — Не, още няма да умрете, макар че това би било най-доброто за всички ни. Можехме да кажем на Джамил, че сте се разболели и той нямаше да ви запомни с лошо. Той има толкова много свои неприятности, защо сега и вие го ядосахте!
— Аз… не можах — отговори смутено Шантел.
— Не говорете глупости! Вие ако сте глупачка, аз не съм. Предупредих ви, а вие въпреки това отказахте на сина ми нещо, което е негово по закон. Така се е ядосал, че без да слуша съветниците си, е излязъл от палата и е препуснал като бесен към пустинята. На кон, сам! Излага живота си на опасност! И за какво? Защото вие си мислите, че сте прекалено благородна за владетеля на Барка!
— Не е тази причината — отговори сърдито Шантел.
— Не е ли? Да не си въобразявате, че сте по-добра от жените му? Всички са дошли тук девствени. Да не би вашата девственост да е по-ценна от тяхната?
— Не, разбира се, че не.
— Е, и за какво се пазите? — извика Рахин с нарастващ гняв, примесен със страх за безопасността на Джамил. — Толкова бързо ли забравихте, че ще прекарате целия си живот тук? Единственият, който би могъл да ви отнеме девствеността, е синът ми, но жестоко се лъжете, ако смятате, че все още иска да го направи. Не и след днешния ден.
— Зная — прошепна Шантел.
— Така ли? Тогава ще се съгласите с мен, че вече не е нужно да украсявате с присъствието си този двор, да не говорим пък за двора на фаворитките. Да видим дали кухнята не ви подхожда повече.
— Това ли е наказанието ми?
— До живот, ако Джамил прояви достатъчно мъдрост и ви забрави. Разбира се, първо трябва да се върне жив и здрав в палата. Ако се случи нещо с него, свършено е с вас, защото вие сте причината за лекомислената му постъпка.
Дерек препускаше като безумен по самотната равнина. Дърпаше юздите на чистокръвния си жребец и той се носеше като вихър. Младият мъж дори не се беше преоблякъл за езда, само беше нахлузил собствените си високи ботуши. Искаше единствено да избяга по-далеч от палата — все едно накъде. Беше забравил, че вече не е Дерек, а Джамил. Не владетелят, а близнакът му търсеше сега простора, вятъра в косите, усещането за вярното животно под себе си, разстоянието, което му гарантираше, че няма да направи нещо, за което по-късно ще съжалява. За малко не беше, изпратил да доведат обратно Жахар, за да я подчини изцяло на волята си.
От време на време проклинаше силния английски дух, който й помогна да устои на магическата чувственост, която беше успял да събуди в тялото й. После започваше да проклина Джамил, който я отврати от себе си още с първата си проява. Целувките на Дерек бяха успели да я изтръгнат от вцепенението й, тя се беше разтопила в обятията му, беше отдала всичко от себе си и прояви готовност да приеме даваното от него. Мъжът не се излъга. Веднага проумя смисъла на нейната реакция, която разкриваше дълбоко страстна натура. Беше убеден в това и трябваше сега на спокойствие да помисли как да я накара да преодолее отвращението и недоверието си.
Колко рязко се отдръпна от него, като си припомни решението си да остане твърда докрай! Доброволно се отказа от удоволствието, което беше започнала да изпитва. Ето го отново проклетия английски инат в цялото му великолепие! Ако беше от друга националност, Шантел надали би спазвала така упорито веднъж взетото решение. Не, със сигурност не! Само англичаните се вкопчваха като удавници в съвсем безсмислени възгледи.
Дерек дръпна юздите и конят спря. Пред очите му се разкри величествената панорама на пустинята, но ездачът дори не забеляза безкрайната шир, потопена в сиво-синкавата светлина на луната. Дълго стоя така, а мислите само усилваха раздразнението му, вместо да го смекчат.
Ако искаше да бъде честен пред себе си, трябваше да признае, че не се сърди на Шантел, а повече на себе си. Чудовищното нетърпение да притежава една жена беше нещо ново, което никак не му харесваше. Нямаше защо да обвинява Жахар за реакцията й, нито за колебанието й да пожертва за него своята девственост. Ако само можеше да й каже, че е в неин собствен интерес да му се отдаде веднага, както и че това щеше да й осигури по-добро бъдеще, тя сигурно с благодарност би се подчинила.