Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Мистър Блеър! Хвърлете бандитите в трюма па пиратския кораб. Вземете десет души със себе си и закарайте трофея в Уйлямсбърг.
— Слушам, сър.
Приключението остана зад гърба им. Или пък започваше току-що — Скай не можеше да каже със сигурност. Облегна се на гротмачтата, а капитанът се обърна към нея.
— Бях ви наредил да останете под палубата…
— Да, но избухна пожар и аз…
— Дейви трябваше да ви заведе па носа, а не да идвате тук.
— Нямах никакво желание да изгоря жива.
— Я ми кажете, какво ще направите, ако момчето получи дузина удари с бич заради своето неподчинение, а?
— Вие… вие няма да направите това — прошепна тя, но още в същия миг осъзна, че този човек е способен да наложи това наказание. В очите му искреше леден гняв. Тя вдигна решително брадичка. Трябваше да се пребори за Дейви — винаги готов да я защитава, без оглед на наказанието, което можеше да се стовари върху му. С цялото достойнство, на което бе способна, тя добави: — Ако трябва непременно да биете някого, лорд Кемерън, то пощадете клетия момък. Виновната съм аз, а не тон. Следователно трябва да набиете мен.
— Както желаете, милейди.
— Какво-о?
— Казах — както желаете. Все някой трябва да понесе наказанието… — Спря да говори за момент, докато извличаха трупа на пирата.
Скай наблюдаваше как го изхвърлиха зад борда, а след това отново се обърна към Кемерън.
— Няма да посмеете да ме привържете за мачтата, за да ме бичуват.
— О, и как още ще посмея — отвърна той, добродушно усмихнат, — и то с най-голямо удоволствие, милейди.
Тя усети, че не й достига въздух. Не беше в състояние да каже нито дума от възмущение. Вниманието му за момент привлече някакъв моряк, който вдървено отдаде чест.
— Сър! Огънят е загасен. Като се изключи трюмът, на други места щети не са нанесени. Също така и помещенията под палубата са напълно безопасни.
— Много добре — отвърна капитанът.
— Мистър Блеър вече е готов да заметне куките, сър.
— Прекрасно! Нека тогава още сега да поеме командването на трофея, а ние ще отплаваме. След малко отивам на кормилото — Кемерън се обърна отново към Скай, която точно в този момент се опитваше да се измъкне покрай него. Той обаче светкавично опря острието на сабята в гърлото й. Макар и все още със: сабя в ръка, тя не започна да се отбранява, тъй като се надяваше да я задържи при себе си. — С вас ще се разправяме после, милейди — прошепна той и сведе оръжието. В следващия миг той обаче погали страната й, там, където все още имаше засъхнала пиратска кръв по бялата кожа. Докосването му я разтрепери. — Милейди, ще наредя да ви приготвят баня.
— Не си правете труда, моля…
— Няма да представлява трудност. Необходим ли ви е придружител, мадам? Или ще се справите сама Работата е там, че в момента са ми необходими всички моряци и не мога да отделя никого…
Тя му обърна ядосано гръб. Едно-едничко желание я изпълваше в този момент — да стигне по най-бързия начин до сигурния пристан на своята каюта — и затова се завтече с всичка сила по стълбите надолу. Димът от пожара се беше разнесъл, пушекът от изстрелите — също. Зад гърба й прозвучаха заповеди, затрополиха тежки стъпки. Тя се спря пред стълбичките непосредствено до вратата на каютата и се ослуша. Очевидно една от мачтите е била улучена и затова мъжете разсипаха дървото, за да хвърлят след това непотребните отпадъци в морето. Други пък разпъваха голямото платно, за да се възползват от посоката на вятъра и да отделят „Лейди Елена“ от пиратския кораб.
Скай изтича в каютата и тресна вратата зад гърба си. Окървавената й рокля я накара пак да се разтрепери. Този Кемерън — толкова цинично-безчувствен и заедно с това — толкова грижовен и солиден. Той не е и помислял да я дава на Стайкс. Спаси я с един-единствен точен изстрел.
Бързо свали от себе си изцапаната рокля. Когато на вратата се потропа, бе все още по риза. Загъна се бързо с покривката на леглото и отвори вратата. Пред нея застана сивокос моряк с тежка вана от месинг в ръце.
— Мога ли да вляза, лейди Кемерън?
— Не ме наричайте с това име! — сопна му се тя.
Той само повдигна рамене, повлече ваната покрай нея и я сложи в средата на каютата. От водата се издигаше пара, а в нея имаше гъба и парче сапун.
— Това е всичко, лейди Ка… милейди.
— Благодаря ви.
Мъжът напусна каютата, затвори вратата и Скай съблече и бельото си. Влезе във ваната, която бе тъй малка, че в нея не можеше дори и да се седне. Сапуниса се многократно, както си беше изправена, но все още й се струваше, че кръвта е полепнала по пея. И така, тя се къпа, докато водата се охлади и тя започна да трепери от студ.