Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Казвам се Рейвън Камаров и пилотирам скитнически товарен кораб. Защо ме спирате в свободно интерпланетарно пространство? Пренасям товар.
Ноздрите на Ланиан се разшириха.
— Не приемате ли защитата ни, капитан Камаров? Навсякъде кръстосват хидроги.
Капитанът се навъси.
— Напълно сме наясно с хидрогите. Скитниците са загубили десет пъти повече хора от всеки друг.
— Сърцето ми направо кърви — промълви тихичко Фицпатрик.
— Моля да обявите товара си, капитане — настоя Ланиан.
— Доставяме продоволствие от крайна необходимост до скитнически предни постове и ханзейски колонии. Можете да проверите собствената си база данни, генерале. Търговските ми документи са наред.
Техническият офицер на дреднаута приключи със сканирането и се обърна към генерала.
— Превозва екти, сър. Цистерните са пълни догоре.
— Екти! — възкликна Фицпатрик. — Колко?
Офицерът назова количеството и Ланиан го превърне в мерките, които познаваше.
— Значи… та това е повече, отколкото възстановеното на Ирека — достатъчно да свърши работа на целия разузнавателен патрул и още пет като него.
Ланиан срещна погледа на своето протеже. Той кимна.
— Капитан Камаров, знаете ли, че земните въоръжени сили са издали извънредна постоянно действаща заповед за вашите хора по отношение на превозването на всякакви количества екти?
— Както вече заявих, генерале — отвърна Камаров с невъзмутима физиономия, — намираме се в свободно междузвездно пространство и Ханзата не може да натрапва своите закони на клановете на скитниците. Ние не сме подписали вашата Харта. Нямате никакво право да ми устройвате засада. Скитниците вече доставят по-голяма част от произвежданото екти на ЗВС, но имаме и собствени нужди.
— Това се казва изненада — измърмори Фицпатрик. — Скитници да се запасяват с гориво. — След което каза по-високо в микрофона: — Откъде взехте всичкото това екти?
— Водородът е най-често срещаният елемент във вселената, както знаете.
— Капитан Камаров, според мен снабдяването с жизненоважно продоволствие на военните, които защитават всички хора, би трябвало да е главен приоритет — каза Ланиан. — Ще сме доволни да ви освободим от вашия товар, като ви оставим необходимото гориво, за да стигнете до Земята.
Наглата независимост на космическите цигани винаги го бе дразнила. Беше крайно време да се научат да спазват правилата като всички останали.
Въпреки възмутените протести на Камаров генералът изпрати ескадрила от ремори да обкръжат и пленят товарния кораб, след което откачиха пълните с екти цистерни. Докато наблюдаваше от командния мостик проклинащия ги брадат капитан, той изключи звука. Бързите ремори докараха и натовариха ектитовара на бойния кораб.
Докато се подготвяха за оттегляне, Ланиан отново включи канала и чу гръмките протести на Камаров по средата на изречението:
— … е пиратство, открито пиратство. Настоявам да получа компенсация за товара си! Сума ти скитници загинаха в светкавичните набези за придобиването на това екти.
— Във война сме, капитане — отсече иронично Ланиан. — Хора загиват по всевъзможни причини.
Фицпатрик зашепна тихо и неприятно предупреждение в ухото на генерала:
— Тези бродяги може да приложат репресалии за този акт, генерале. Ами ако ни отрежат изцяло? Вече не доставят кой знае колко екти, но са единствените ни доставчици.
— Имаш право, командващ. Оповестяването на този инцидент може да създаде неприятности.
— От друга страна, всичко това не се е случило, ако Камаров никога не съобщи на други бездомници. Вашите заповеди, генерале?
Ланиан се отпусна в стола си. Знаеше, че има само едно решение, с което обаче би стигнал твърде далеч. Погледна Фицпатрик, ревностния млад офицер, готов да поеме отговорност… а ако се наложи, и вината. И реши да запази ръцете си чисти.
Изправи се и каза:
— Ще отида да си почина. Командващ Фицпатрик, предоставям ви временно командването… и предполагам, че знаете какво трябва да свършите. Както вече обсъдихме, космосът гъмжи от всевъзможни опасности.
— Да, сър!
Ланиан напусна командния мостик. По-късно щеше да се обърне с подходящо изявление към екипажа.
Фицпатрик дори не изчака генерала да стигне до покоите си и издаде заповед дреднаутът да открие огън срещу товарния кораб на скитниците.
37.
Ческа Перони
В най-отдалечените ъгълчетата на системата Оскивъл високо над планетните орбити слънчевата светлина бе незначително по-ярка от блещукането на далечните звезди. Скитническите добивни екипи бяха струпали отражатели, слънчеви огледала и кондензатори, а така също и ядрени пещи. Ледените планини и отпадъчният чакъл от кондензацията на слънчевата система отразяваха светлините на подстанциите.