Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Вятърът метна косите й в лицето й. Сивите й очи бяха бездънни. Той бавно отпусна юмрук от косите й и я погали надолу по шията, усещайки с палец пулса й. Рейчъл преглътна.
— Можем да опитаме за известно време — прошепна тя, но Кел поклати глава.
— Искам да знам, че си в безопасност. Трябва да го знам, в противен случай не мога да работя пълноценно. Не мога да правя грешки, защото ако това се случи, ще умрат хора, добри хора, мъже и жени. Ако те отвлекат… — Той млъкна. Лицето му бе свирепо. — Бих продал и душата си, за да те опазя.
Рейчъл усети как вътрешно се разтриса.
— Не, не може да е така. Няма да преговаряме…
— Обичам те — промълви Кел дрезгаво. — Никога не съм обичал никого в живота си, нито родителите си, нито роднините, нито дори съпругата си. Винаги съм бил сам и различен от останалите. Единственият ми приятел е Съливан, и той е същият вълк единак като мен. Наистина ли мислиш, че бих те жертвал? Сладка моя жено, ти си единственият ми шанс в живота… — Кел замлъкна. Едно мускулче в брадичката му трептеше, докато я наблюдаваше втренчено. — И не смея да рискувам — тихо довърши той.
Тя разбра, ала й се искаше да не беше го правила. Тъй като я обичаше. Кел не се доверяваше на себе си, че няма да предаде страната си, ако тя станеше жертва на отвличане или я използваха като оръжие срещу него. Той не приличаше на хората, които са обичали преди и ще обичат и занапред. Беше прекалено отчужден и смразяващо сам. По някаква причина, особена химия или обстоятелства, Кел я обичаше, това беше единственият път в живота му, когато обичаше жена. Животът й с него щеше да я направи уязвима откъм нападения. Самият факт, че я обича, щеше да го направи уязвим, тъй като за мъж като него любовта беше прекрасна и ужасна едновременно.
Той взе ръката й и те мълчаливо се върнаха в къщата. Беше време за обяд. Рейчъл влезе в кухнята с намерение да сготви нещо, за да отклони мислите си. Кел се облегна на шкафовете и се зае да я наблюдава. Черните му очи изгаряха плътта й. Изведнъж той посегна и хвана ръката й, взе тигана и го постави на стелажа.
— Сега — каза гърлено и я дръпна към спалнята.
Свали шортите й, но не си направи труда да съблече ризата й. Дори своите панталони само разкопча и някак изрита. Не го направиха на леглото. Кел я постави на пода, беше толкова жаден да проникне в нея, да я обладае и да заличи разстоянието между тях, че не можеше да чака. Тя се притисна към него. Всеки сантиметър от плътта й, всяка клетка изгаряха от страст. И въпреки това и двамата знаеха, че няма да им е достатъчно.
По-късно следобед Рейчъл излезе в градината, за да набере малко пресен пипер за соса за спагетите, които вареше. Кел си взимаше душ, а Джо, странно защо, не се виждаше наоколо. Тя понечи да го извика, ала реши, че спи под олеандровия храст на сянка. Температурата сигурно стигаше четиридесет градуса. Влажността беше висока, условията бяха идеални за буря. С пипера в ръка Рейчъл прекоси малкото задно дворче към къщата. Така и не разбра откъде се появи той. Никой не се виждаше наоколо, а и нямаше къде да се скрие. Докато тя се изкачваше по задните стъпала, мъжът изведнъж се появи зад нея, сграбчи я за устата и извъртя назад главата й. С другата си ръка я хвана през кръста, точно както Кел, когато изскочи отзад, но вместо нож, този мъж извади пушка. Тя блестеше на слънцето с матов отблясък.
— Не издавай нито звук и няма да те нараня — измърмори мъжът в ухото й. Гласът му бе ясен. — Търся един мъж. Предполага се, че е в тази къща. — Рейчъл го хвана за ръката, в порив да извика, за да предупреди Кел, въпреки че той може би все още беше под душа и нямаше да я чуе. Ала дори и да я чуеше, какво от това? Можеше да бъде убит, докато се опитва да й помогне. Тази мисъл я парализира и тя отпусна тяло, като се напрегна да подреди мислите си и да измисли какво да прави. — Ш-ш-шт, точно така — каза мъжът с нисък и тих глас, от който я полазиха тръпки. — Отвори вратата и ще влезем без проблеми.
Рейчъл нямаше друг избор, освен да отвори мрежестата врата. Ако искаше да я убие, вече да беше го направил. Можеше и да я зашемети с един удар, но резултатът щеше да е същият. Мъжът я бутна с голямото си тяло нагоре по задните стъпала, като я държеше толкова здраво, че тя не можеше да се съпротивлява. Рейчъл се втренчи в пушката в ръката му. Ако се опиташе да застреля Кел, тя можеше да го удари по ръката и да провали плана му. Къде беше Кел? Напрегна се да чуе шума от душа, ала ударите на сърцето й заглушаваха всички други шумове. Дали се обличаше? Дали чу, че задната врата се затваря? Дори и да беше чул, дали щеше да се усъмни? Разчитаха на Джо да ги уведомява за гости. Едната мисъл повлече друга, и болката я опари. Дали беше убил Джо? Затова ли кучето не се появи край къщата, когато тя излезе в градината?